Кръговата икономика, в България конкретно, се развива отдавна. България всъщност е един от най-големите рециклатори в Европа. Ако погледнете количествата пластмаса, стъкло, хартия и метали, които се рециклират в България, ще се убедите в това. Тук нямам предвид само количествата, които идват като отпадъци само вътре в страната. България всъщност внася много скрап и други отпадъци, които се рециклират тук. Тоест, ние всъщност сме център на кръговата икономика в Европа, така погледнато.
Освен това в България се внасят много дрехи втора ръка от западна Европа, пък и от Северна Америка. Тук те се сортират, част от тях се продават по веригите магазини втора ръка. Друга част се продават в страни като Бангладеш и Пакистан. Трета част се рециклира като текстил и четвърта част се оползотворява енергийно-тоест използва се в малки инсинератори в циментовите заводи например.
Тоест, България се развива много добре в тази насока и това до голяма степен се дължи на факта, че сме най-евтината страна в ЕС.
Освен металите, пластмасата и други материали, на рециклиране подлежи и водата. Това че тя е ценен ресурс и ще става все по-ценен, не подлежи на съмнение. Аграрният сектор в Европа е един от най-големите потребители на вода с дял от 36 на сто от общото годишно потребление на континента. Затова през 2020 година бе приет Регламент 741 на Европейската комисия и Европейския съвет, чрез който се създават минимални изисквания за повторната употреба на вода в земеделието. Доцент Стефан Шилев от Аграрния университет в Пловдив, е сред експертите, ангажирани с проект за повторно използване на пречистени отпадни води в земеделието:
На практика това означава, че водите, които се генерират от битовите пречиствателни станции за отпадни води, от хранително-вкусовата промишленост и които нямат приоритетни вещества като замърсители, трябва да се допречистят до едно качество, което е достатъчно добро и е показано в регламента като минимално изискване за качество. Впоследствие тези води могат да се използват за напояване.
Засега в България, по думите на Стефан Шилев, има само изолирани случаи, в които пречистена вода се използва за напояване в земеделието:
Има практически примери за това. Хората са достигнали до идеята да използват отново водата благодарение на своя опит и нюх. Те са наясно, че този ресурс няма нужда са се хвърля като се зауства след пречистване в реките, а може да се използва отново като се напояват розови насаждения, да кажем, или овощни градини и декоративни растения. Защото в крайна сметка заустването води до загуба на ресурс.
Регионът на Пловдив е сред 8-те целеви в Европа, където ще се работи по проекта за рециклиране на вода. В Гърция част от проекта е регионът на Солун, а в Испания-Андалусия. Там около 6 процента от водата, която влиза в пречиствателните станции, впоследствие се използва за поливане.
