Колко зловещи могат да бъдат малките тайни на една двойка? Докъде може да стигне човек, за да запази брака си и страстта в него? Какво се случва след „и заживели щастливо“ – много радост, хармония и споделеност или „докато смъртта ги раздели“ може да придобие ново значение?
В дебютния си роман „Моята прекрасна съпруга“ Саманта Даунинг разкрива съдбата на едно привидно перфектно семейство, което застрашава собствените си илюзии, върху които се крепи техният дом, за да изпита отново тръпката от неизвестното в любовната връзка.
„Това е един много по-многопластов роман, отколкото изглежда и наистина би могъл да те замисли за измеренията на любовта и различните фрагменти на любовния дискурс, ролите, които ние реално приемаме в една връзка и как се сменят те“, смята Темз Арабаджиева от издателството на книгата в България.
Ако всичко започва с това как мъж среща една жена, влюбват се, женят се и създават семейство, то типичната трагедия, която дебне в ъгъла на повече любовни истории, тук е различна. Защото Ренесансът в отношенията на женената двойка, за която разказва Саманта Даунинг, се проявява в желанието им да убиват.
„Може би тази книга трябва да върви с една бележка от автора, а и от издателството, честно казано – „Не опитвайте това вкъщи!“. Просто за да бъдем сигурни, че хората няма да решат да прилагат методите на Милисънт, главната героиня в книгата, и нейния съпруг, за да поддържат страстта жива“, допълни още Темз Арабаджиева, която определя психотилъра „Моята прекрасна съпруга“ като едно наистина любопитно четиво, което не спестява тънката ирония на читателите.
Целия разговор чуйте в звуковия файл.
