Чума, холера, испански грип, Covid-19. Пандемиите са неизбежен спътник на човечеството. Колкото и да не е била развита медицината в миналото, практиката и животът наложили свои правила, за да се спре разпространението на заразата. Спомнете си за „Декамерон“ на Бокачо – аристократите се изолират и за да се развличат си разказват еротични истории. Съществуват ритуали, дори магии, с които навремето се опитвали да предотвратят разпространението на болестите. За такива тайнства разказват кореспондентите на БНР в Израел Феня и Искра Декало:
„И без епидемия онези, които спазват стриктно законите за поведение в Тората (Петокнижието), си мият ръцете много пъти на ден. То е задължително след ставане от сън, преди и след всяко хранене, преди и след посещаване на тоалетната, преди молитва и при други всекидневни практики. При това не става дума за обикновено изплакване, а за трикратно измиване, под ритъма на молитва. Когато бяхме във Венеция, освен карнавални маски, ни предлагаха маска с дълъг нос, която е била предназначена за лекари и длъжностни лица по време на чумата в Европа. Полюбопитствахме защо им са били на лекарите толкова дълги носове. Оказа се, че това които ни изглежда като нос е всъщност тръба, в която има слоеве билки, абсорбиращ въглен и всякакви други вещества, с които средновековните хора са смятали, че могат да възпрат заразата. Пред толкова сериозно филтриране, сегашните парцалчета от плат или полиетиленовите шлемове са по-скоро декоративна защита, отколкото реално препятствие пред болестотворните микроби. Само лекарите, които обслужват Covid отделенията днес носят защитни облекла. По време на чумата плащовете, които са били изпирани след всяко излизане на улицата, били задължителни за всички“, споделя Феня.
А Искра я допълва: „Според документите, които прочетохме за тактиката на еврейските общини в Европа да защитят членовете си, те са се боели както от заразата така и обвиненията на околните, че не друг, а те са виновни за бедствието. Причината е, че в еврейските общини заразените са били относително по-малко отколкото сред останалото население. Най-вероятно задължителното спазване на хигиенни норми и отказът да се хранят извън къщи са ги предпазвали от зараза. Знае се как в Кьолн разярените местни хора, са затворили евреите в синагогата им и са я подпалили от четири страни. Всички изгорели, защото насъбралата се талпа не позволила никой да се измъкне от огъня. От това пандемията не станала по-малко страшна, разбира се. Затова една от тактиките на по-заможните хора от общността била да се премесят, заедно със семействата си, колкото се може по-далеч от заразените места. Това е можело да стане само в началото на епидемията. По-късно, всеки пристигнал от заразен район в по-малко инфектиран е бил посрещан с дъжд от камъни и прогонван като потенциален носител на зараза“.
„Но за тези които са оставали на мястото, където се вихри епидемия и са се разболявали и умирали има и доста мистични ритуали, продължава Феня. – На един от тях успяхме да се насладим (ако така може да се нарече ЗУМ зрелището), при това заснето от дрон. Виртуалното наблюдение на необичайната черна сватба бе наложено от забраната за събиране на много хора на едно място. Но не само. Религиозната общност не допуска външни лица, да не говорим за журналисти на съкровения обред-молитва. Но и без нас участваха доста хора. Между гробовете направо е почерняло от черните шапки на поканените богомолци. Има само едно бяло петно – роклята на булката. Става въпрос за най-необикновената венчавка, за която сме чували – на гробищата. По традиция и булката трябва да е в черно, но този път са направили изключение. А да е в черно е естествено защото и двамата млади, които се женят са сираци. (Родителите им трябва да са загинали от тази епидемия). Ако се бедни, общността събира пари за зестра и за провеждане на ритуала.
По традиция еврейската сватба се извършва под балдахин ( хупа), който се държи от четирима роднини на младоженците. Не е задължително да е в молитвен дом. Този път церемонията се извършва пред гроба на много прочут и праведен равин. Смята се, че така „разбуждат“ духа му, за да ходатайства пред Господ да спре изпитанието за обикновените хора. При това женитбата е точно като женитба. Не липсва духов оркестър, който на живо изпълнява сватбени мелодии. Самият ритуал се води от не по-малко прочут равин. В момента, когато младоженецът стъпква стъклена чаша, се смята, че вече са венчани. Тогава цялото множество започва да се моли. След това започват танците. И булката, и младежът са седнали на столове, които сватбарите вдигат над главите си и танцуват с тях. При обикновената венчавка на това място булката трябва да се оттегли при омъжените жени, към които вече принадлежи. Но на „черната сватба“ не видяхме да присъстват други дами, освен самата булка“.
„Поне за две „черни сватби“ от миналото има сведения. Като от едната дори съществуват снимки, допълва Искра. – В края на 19 век в земите, където сега е Израел е имало невиждана суша. Пресъхват кладенци и извори. Освен, че плантациите и животните са обречени, вода няма и за хората. Избухва епидемия от холера. Тогава решават да омъжат бедно момиче-сираче за доста богато момче, което също е осиротяло. Подобна сватба иначе би била немислима, въпреки красотата на невестата. Ползващи се с авторитет възрастни жени тръгват от къща в къща да събират пари за зестра, а също дрехи, завивки, прибори и съдове за чеиз. Нещо повече, мъже – строители построили отделна къща за бъдещото семейство на място, отпуснато от общината. (В европейските варианти на „черната сватба“ на младоженците се давала къща, чиито обитатели са умрели от епидемията, заедно с цялото обзавеждане и всичко в нея ). Дори най-бедните дарявали. В този случай, чрез сватбата, искали да откупят от Господ благоволение заразата и сушата да престанат. Според достигналата до нас легенда за точно тази „черна сватба“, малко преди ритуала и сестричката на булката обявила, че иска да се омъжи. Женихът също бил сирак. Така венчавката в гробищата била двойна. Направили я до гроба на бащата на двете булки. Надявали се, че като види как общността се е погрижила за дъщерите му и той ще измоли от Бога милост. Най-невероятното е, че още не бил свършил ритуала и закапали едри капки дъжд. Скоро и холерата станала само спомен.
Втората документирана „черна сватба“ се състояла през 1905 година в Йерусалим. Децата на еврейските семейства, пристигнали от Йемен, поголовно измирали. На снимка личи, че Елионският хълм направо е почернял от хора. Там е едно от най-големите и скъпи гробища, запазено от древността до ден днешен. В дъното се вижда и балдахинът с младоженците. Според писмените източници от това време, след „черната сватба“, децата престанали да измират.
Искам да разкажа и за други сватбени куриози, защото тази венчавка е необикновена. Най-голямата сватба в Йерусалим е била с 30 000 поканени. Сродявали се два прочути равински рода и имали гости от цял свят. В Гърция е било прието булките да носят захарни бучки в ръкавиците си, за да им е сладък съпружеския живот. Според индийските вярвания, дъжд по време на сватба е добра поличба. В мароканската еврейска общност, преди сватбата булката трябва са се окъпе в басейн (или поне във вана) пълна с мляко. В Холандия е прието да се засади бор пред дома на новобрачните, за късмет. Кралица Виктория е първата, която създава традиция да се облича бяла рокля. Булото е римски обичай против уроки бъдещата невеста. Ритуалът младоженците да разрежат заедно сватбената торта е трансформация на стар обред, при който двамата млади е трябвало да успеят да се целунат над висока торта, без са я съборят. Веждите се считат за нещо твърде изкусително в някои от източните страни, където жените са изцяло забулени. След сватбата омъжените жени трябвало да ги обръснат, за да не привличат чужди мъже.
Гостите на сватбата през средновековието са имали обичай да късат малко парче от роклята на булката за щастие. Сега този обичай е заменен с хвърляне на сватбения букет от булката през рамо. Която от неомъжените ѝ приятелки успее да го хване, първа ще мине под венчило. А „институцията на шаферките“ идва като противодействие на традицията за крадене на булка. Смята се, че тези роднини, които я държат за роклята, ще я предпазят от грабване по време на церемонията. Жените в арабските страни си рисуват ръцете с къна, също против уроки. Но тази което очертава фигури върху кожата има и задачата да въвлече невинното момиче в тайната какво я чака през първата брачна нощ“.
