Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
2 542 лева са необходимите средства за издръжка на живота на 4-членно домакинство от двама възрастни и две деца, или малко над 635 лева на човек. Това сочат най- новите данни на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Увеличението на общата стойност за издръжката на живота е с близо 25 лева от началото на годината, като основната причина за ръста е нарастването на цените на хранителните стоки, показва изследването. Нарастват цените на стоките от първа необходимост, които традиционно присъстват на българската трапеза и имат по-високи нормативни разходи в потребителската кошница за издръжка на живот. За домакинствата с ограничено потребление, особено в условията на пандемия, нарастването на тези стоки от първа необходимост означава, че се свива бюджетът в други разходни пера, а това обикновено е в образование, здравеопазване, облекло и обзавеждане. Потърсихме Виолета Иванова, служител на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ:
"Повече от 30 години Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ провежда това изследване, като на всеки три месеца посочва резултатите и какви са необходимите средства за издръжката на едно четиричленно домакинство, включващо двама родители и две деца. Самата методология се базира на потребителска кошница, в която са разпределени нормативните разходи за това четиричленно домакинство .... В района на Видин средната работна заплата е близо 35% по- ниска от средната за страната. Да, разнопосочно е мнението за голяма част от българските домакинства в зависимост от това в кой регион живеят. Важното е че близо 65% от българските домакинства не могат да достигнат необходимите средства за издръжка на живота."- обясни Виолета Иванова, служител на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.
Каква е ситуацията в Северозапада? Заплатите във Враца и областта са сред най- високите не само в Северозападна България, но и в страната, показват данните на Националния статистически институт за четвъртото тримесечие на 2020 година. Информацията допълни Жоро Александров:
"Статистиката е от четвъртото тримесечие на миналата година. За сравнение във Видинско заплатите са най-ниски измежду трите области в региона. При средно месечно възнаграждение за страната от 1 442 лева в крайдунавската област тя е под 1 000 лева. За регион Монтана средната заплата е 1 103 лева, а единствено във Врачанско - над средното за страната и достига до 1 549 лева. От статистиката обаче не уточняват, че разликата идва от високите месечни възнаграждения, които се получават в АЕЦ "Козлодуй", които "помпат" цифрите. Сравнено със заплатите в София във Видин и Монтана хората получават с около 1 000 лева по- малко. Най-високи са заплатите в сектора за създаване и разпространение на информация и творчески продукти- 3 346 лева. В сферата на финансите и застраховането те достигат до 2 250 лева. Работещите в електроразпределителните, газовите и топлофикационните дружества вземат средно по 2196 лева. Най- ниско платени са хората в хотелиерския и ресторантьорски бизнес. Там средното възнаграждение се изчислява на 787 лева."
Какви показват точните цифри за видинска област? Потърсихме Цветан Цветков, началник отдел Видин към към Териториалното статистическо бюро Северозапад:
"Средната брутна месечна работна заплата за четвъртото тримесечие в област Видин е 964 лева. Съответно за обществения сектор тя е 1 165 лева и в частния сектор е 810 лева. Има едно увеличение на средната брутна работна заплата за областта с около 90 лева."- обясни Цветан Цветков.
От началото на годината минималната работна заплата в страната бе повишена на 650 лева. Достатъчни ли са тези средства и какво се случи с работните заплати на работещите в частния сектор? Потърсихме за коментар работодател от българския Северозапад. Разговаряме с Диана Върганова, управител на дружество във Враца, занимаващо се с проектиране, производство и асемблиране на електронни изделия:
"Ние все пак успяхме да задържим персонала, независимо от трудностите и от това, че ние изнасяме голяма част от продукцията си на запад. Най- големият срив беше през миналата година, когато тотално западът беше в локдаун, три- четири месеца и от това ни паднаха поръчките ... Заплатите ги увеличихме с 5% просто нямаме възможност с повече да ги увеличим, тъй като поръчките ни все още не вървят така, както очакваме."- обясни Диана Върганова.
Кирил Кирилов попита видинчани на какво ни научи пандемията и станахме ли по- пестеливи?
"Зависи какво харчим и как живеем. Ето например едната ми дъщеря е с 2 000 лева, плащат заем, с малко дете, а аз съм с пенсия 300 лева. Като сложиш лекарства и платиш тока и какво остава ... Четиричленното семейство за мен е нормално 3 000 лева, защото това са две деца, мъж и жена. Видин си е с цените като в София и всички останали градове, дори и нашият е по- скъп ... Живеем на прага на да не кажем бедността, но на този праг и като мъж имаш отговорността и трябва да поддържаш тези четири човека." - коментираха видинчани.
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.
