Eмисия новини
от 22.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

От архивите на Метрополитън опера – „Лястовичката“ на Пучини

Роберто Аланя (Руджеро) и Анджела Георгиу (Магда)
Снимка: metopera.org

Една малко представяна творба, станала известна с арията на Магда „Chi`il bel sogno di Doreta“, която изпълняват всички сопрани на конкурси и концерти. Записът, който излъчва програма „Христо Ботев“ е от 10 януари 2009 г.

Действащи лица и изпълнители:
• Магда, сопран – Анджела Георгиу
• Руджеро, тенор – Роберто Аланя
• Лизет, сопран – Лизет Оропеза
• Прюние, тенор – Мариус Бренчу
• Рамбалдо Фернандо, баритон – Самюел Рейми
• Ивет, сопран – Моника Юнус
• Бианка, сопран – Алисън Кембридж
• Сузи, мецосопран – Елизабет Де Шонг
• Перишо, бас-баритон – Дейвид Уон
• Кребийон, бас-баритон – Дейвид Крофърд
•, тенор – Тони Стивънсън
• Адолф, тенор – Марти Сингълтън
• Рабоние, Баритон – Джейсън Хендрикс
Стивън Елдридж – пиано
Хор и оркестър на МЕТ, диригент Марко Армилиато


„Лястовичката“ е опера в три действия по либрето на Джузепе Адами, като в основата е текст на австрийските либретисти Алфред Вилнер и Хайнц Райхерт. Първата постановка е на 27 март 1917 г. в операта в Монте Карло. Диригент е Джино Маринуци, а главните роли са изпълнили Джилда дела Рица – Магда, младият тенор Тито Скипа – Руджеро, френският бас-баритон Гюстав Юбердо – Рамбалдо, Инес Мария – Лизет и Франческо Доминичи – Прюние. Представлението е с благотворителна цел в полза на ранените във войната французи.

Италианската премиера е на 5 юни 1917 г. в театър „Комунале“ Болоня. Диригент е Еторе Паница, а ролите изпълняват Линда Канети, Аурелиано Пертиле, Тоти дал Монте. Първата постановка в Рим е на 10 януари 1918 г. Извън Италия операта се играе в Буенос Айрес и Рио де Жанейро още през 1917 г., във Виена през 1920 г., в Ню Йорк през1928 г. В България фондация „Дарина Такова“ я представя през 2015 г. първо в Созопол, а след това и в Стара Загора на фестивала на оперното и балетно изкуство.

Виктор Де Сабата пише: „Толкова елегантна, толкова фина е партитурата на Пучини, партитура, в която леката ирония пробива маниерния сантиментализъм на персонажа, където тангото, фокстротът, шейкът, заедно с полката, с валсовете подчертават нейния оперетен характер, но най-забележителното е извънредно тънката и фина оркестрация“.

Самата Дарина Такова споделя: „Лястовичката“ на един от най-гениалните оперни композитори Джакомо Пучини, е моята любима опера. Сюжетът е сходен на „Травиата“, но на финала никой не умира… Произведението е поръчано като оперета, но любимецът Пучини създал един шедьовър, далеч от оперетните структури и с характерните драматични елементи на оперния жанр. Когато представил операта си, всички възкликнали, че това е една прелестна опера без смъртен случай на финала, типичният завършек на оперните истории, където обичайно героите измират до един (често продължавайки да пеят дълго с пронизани гърла) за разлика от оперетите, където всичко завършва с цветя и рози. Е, Пучини отговорил: „Това е моята опера! Ако искате оперета, препоръчвам ви един мой приятел, който ще ви свърши добра работа. Казва се Лехар“. Пучини е Пучини. „Лястовичката“ е шедьовър за младата любов, за жаждата за любов и за жената влюбена в любовта…“

Роберто Аланя (Руджеро) и Анджела Георгиу (Магда)
Иначе накратко историята на създаването е следната. През 1913 г. Пучини е във Виена, където се среща с Франц Лехар. Той го запознава с директорите на „Carltheater“ и разбира се те му предлагат на напише творба по либрето на Алфред Вилнер. Пучини приема да напише комична опера. Когато получава текстовете той е недоволен, защото са прекалено оперетни. В работата се включва и друг известен австрийски текстопидец Хайнц Райхерт. Пучини отново е недоволен. Накрая създаването на италианското либрето е поверено на Джузепе Адами. Така се стига до подписване на договор на 18.04.1914 г. През декември двете действия са готови. През 1915 г. Италия обявява война на Австро-Унгария и става ясно, че премиерата на „Лястовичката“ не може да се осъществи във Виена. Пучини все пак завършва операта през април 1916 г. въпреки упреците, които получава. Премиерата е на неутрална територия – в Монте Карло.
След това Джакомо Пучини прави различни нови версии. Той смята, че „Лястовичката“ е лека, сантиментална опера с елементи на комедия. Според него тя е приятна и ясна, и с нейните валсове и завладяващите мелодии лесна е за пеене.

Съдържание на операта „Лястовичката“ от Джакомо Пучини

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.