За това как една българска медия работи вече 10 години в САЩ, каква е разликата в медийната среда и демокрацията между България и Съединените щати, разказва в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Ясен Дараков, един от основателите и главен редактор на „BG VOICE“.
„Превърнахме се в най-влиятелната българска медия в САЩ. През януари отбелязахме рекорд с милион и триста хиляди уникални посетители на сайта ни, след като минахме изцяло в дигитален формат, заради пандемията. Представяме не само новините в Америка, но и това, което се случва в България през погледа на българската общност. Също така и важните теми, свързани с емиграционни въпроси, които засягат сънародниците ни тук. Защото американските медии се фокусират предимно върху мексиканските и азиатските емигранти и почти никак върху българските. А българската общност се вълнува от съвсем различни неща, сравнено с мексиканската или азиатската общност. Увеличихме продукцията на видео съдържание. Имаме чудесна техника за живи връзки с целия свят, лед-технология, която ни позволява да сменяме визията на студиото и всичко необходимо, за да работим качествено. Разказваме и историите на много българи, които са успели в САЩ, например Историята на Фил Филипов, който започва от чистач, а в момента е милиардер, който спасява компании в лошо финансово състояние. Това вдъхновява, щастлив съм, че го работя, защото ни дава възможност да бъдем на първия ред на историята. А оцеляхме по време на пандемията, защото бяхме готови, заедно с рекламодателите си да минем изцяло онлайн. Освен това, държавата тук помогна сериозно на дребния бизнес. Да, взехме заем, който ще изплащаме 30 години, но с много прилична лихва.“
Политическите новини в САЩ и България
„За щастие в САЩ те са вече много по-спокойни. Няма ги тези скандали и изригвания в социалните мрежи. Ние например излъчихме речта на президента Тръмп, като през цялото време изписвахме отдолу, че това са неистини. Но това е много трудно да се прави „на живо“, а и после я свалихме от страницата си. По-скучно е без него, но е хубаво. Докато в България, да, биха могли медиите и да спрат речта на някой политик, но си представям какъв скандал ще се завихри после. Защото в България липсват критерии в медиите, критерии, около които да има консенсус в гилдията. Много медии са собственост на една определена група от хора или на един определен човек. И групата около него защитава определени интереси. Така че, когато някоя медия си позволи да вземе принципно решение, базирано на факти и интереса на аудиторията си, веднага срещу тази медия започва жълто-кафява кампания.“
„BG VOICE“ и изборите в България
„Трудно е да отразим изборите в България по няколко причини. Първата е, коя социологическа агенция да предостави данни на „BG VOICE“ в изборната нощ. Защото знаем, че социологическите агенции са обвързани с политическите сили в ляво или дясно и за да има обективност, трябва да платя на няколко агенции. Второ, законът създава много ограничение, за това какво може да се случи в ефир. И въпреки, че ние не сме българска медия и не сме длъжни да се съобразяваме с българските закони, аз държа да се спазват законите и техния дух, защото така е правилно. Тук има много по-голяма саморегулация, затова е не е проблем да спреш речта на президента, например. Докато в България няма такова нещо.“
Незададените въпроси на българските журналисти
„На кого да зададеш въпрос? - на този в джипа ли? Но премиерът не е единствен в това налагане на общуване през социални мрежи. Извън това, когато има възможност да се зададе въпрос, кой е на тези брифинги – платените „мисирки“, които обслужват интересите на управляващите и които всячески се опитват с нелепи въпроси, които не вълнуват хората. В България предизборна кампания се отразява, само ако партиите платят или когато управляващите уж през някакви управленски решения, които съобщават, си правят PR. И така малките партии, извън парламента изцяло изпадат от медиите и нямат никаква трибуна, от която да говорят. Ние в „BG VOICE“ сме приели модела на САЩ и отразяваме всеки кандидат, за който се предполага, че може да влезе в парламента, според последните десет публични проучвания. Ако не се дава трибуна на малките партии, това е колективна медийна безотговорност, прикрита от регулационната рамка. Понякога това е целенасочено, дори имаше до скоро и една от националните телевизии, свързани с властта, която се държеше по подобен начин. Но понякога медиите не отразяват малките партии просто, защото това изисква повече усилие и работа им е по-лесно да не го влагат. Но в крайна сметка, нашата работа е такава и демокрацията работи само, когато всички участваме в процеса – медиите да отразяват обективно, гласоподавателите като участват в процеса, но в България това не се случва, въпреки че има подобрение от преди 10-15 години.“
