Актуалните тенденции в развитието на икономиката, населението и обитаването в Столична община, както и състоянието на транспортната, енергийната и ВиК инфраструктура в столицата, публикува на страницата си общинското предприятие “Софияплан“.
Те са част от мащабно проучване на различните аспекти от градското развитие на столицата в рамките на първия етапа от подготовката на “Програма за София“.
Това е новият план за интегрирано развитие на Столична община, който ще насочва програмното финансиране от Европейския съюз за периода 2021-2027 г.
Целта на “Програма за София“ е да бъдат избрани най-аргументираните и необходими на града проекти, които са реалистични за изпълнение и имат ясно обоснован бюджет, срок и източници на финансиране.
Любомир Георгиев, директор на “Софияплан“ коментира анализа в “Нашият ден“.
Икономически тенденции в столицата
“Ще изведа на преден план няколко неща. От една страна, това са преките чуждестранни инвестиции, те винаги са мерител за атрактивността на една икономика. В София около една трета от тези инвестиции са насочени към секторите ай ти и аутсорсинг. Може би не е изненадващо, че това са популярни сектори, но все пак, че една трета от всички преки чуждестранни инвестиции са насочени именно в тази област е нещо, което е ново. Това е и сферата с най-висок ръст на такива инвестиции за периода 2013-2018 г.“, каза той и допълни:
“Същевременно почти 70% от всички разходи за изследвания в страната са инвестирани в София. Т.е. София е мястото, в което се инвестира най-много в наука, изследвания и неща, свързани с откривателство. Отново те са най-вече в сферата на ай ти сектора и научните изследвания. Този тип инвестиции са нараснали близо 20 пъти само за 5 години, от 10 на 200 млн. лева, което е съществена характеристика на софийската икономика.“
“В сферата на икономиката сме гледали също и аспекта на трудовия пазар, но по различни квартали. И тук има голяма разлика в пазара на труда, въпреки че говорим за един град, но за различните части на този град и на община. Например хора с регистрация над година в бюра по труда има най-много в район “Надежда“, където 5,2% са тези регистрирани безработни, които дълготрайно остават регистрирани. Докато в райони като “Банкя“, “Панчарево“, “Изгрев“ тези хора са почти нула процента. Това е нещо, на което трябва да се обърне внимание, защото трайната безработица е една от най-тежките.“
Фактори
“Много са факторите. С времето всички изследвания, които правим показват всъщност, че в София и в цялата община, има една разделение между по-бедния Северозапад и по-богатия Югоизток. Това разделение се проявява по много начини – доходите на хората са различни, броят на регистрирани фирми са различни, оборът и печалбата на фирмите в пъти се различава между “Младост“ и “Надежда“.“
Участници в анализите
“Основно това е нашият екип. Ние сме около 25 човека, мултидисциплинарен екип, експерти от различни области. Има и няколко външни експерта. Това са хора, които се занимават с екология, със социология, с транспортно планиране, със сгради, инфраструктура и т.н.“
Обществено обсъждане
“Към този момент сме публикували осем от общо 20 такива анализа. Тепърва предстоят неща като всичките аспекти на околната среда – въздух, почви, шум и други. Изследванията не публикуваме само, за да кажем, че има такива. Взимаме предвид и всички коментари, даже няколко пъти се случи така, че хора откриват грешки в изписване или данни. Това е принципът, на който публикуваме, да получим обратна връзка и да го използваме за основа на разговора за това в кои квартали какво е необходимо да се случи.“
Велина Григорова, ВиК инженер, коментира в “Нашият ден“ какво показва анализът на ВиК мрежата в Столична община.
“Основният извод, който направихме е, че ВиК мрежата към момента е в незадоволително експлоатационно състояние. Тъй като е развивана и разширявана едновременно с разрастването на града, значителна част от нея е изградена преди 1999 г.“
Наличие на етернит в тръбите
“Етернитовите тръби не са опасни за крайния потребител на питейната вода. Към момента има едно изследване, направено от СЗО, което доказва това твърдение, така че софиянци не би трябвало да се притесняват от това, че тръбите са азбесто-циментови. Проблемът в етернитовите тръби е това, че те са доста чуплив материал и често се налага да бъдат поправяни.“
“Азбестът е опасен, ако бъде вдишан. Опасен за хората, които го добиват, но не и когато е влаган, в случая в тръби заедно с бетон.“
Каква част от ВиК мрежата трябва да бъде подменена
“Експлоатационния живот на мрежата е 50 г. В момента над 30% от водопроводите са с изтекъл амортизационен срок, а за 20% от мрежата нямаме данни за възрастта. Бихме могли да заключим, че имайки предвид, че 50% от мрежата е съставяно от етернит и стомана, поне половината мрежа е с изтекъл амортизационен срок.“
Течове
“Течовете във водопроводната мрежа към момента са 45% при 48% през 2015г. Според прогнозата, заложена в бизнес плана на водния оператор “Софийска вода“, загубите до 2021 г. би трябвало да възлизат на 39%, но това е една доста оптимистична тенденция, която няма да бъде постигната.“
“Над 20% от Столична община няма канализация, като причините за това са различни в различните части на общината.“
Арх. Жоржета Рафаилова, експерт по пространствено планиране, коментира в “Нашият ден“ изводите от анализа на енергийната структура на Столична община.
“София и Столична община са много добре обслужени и осигурени с необходимите количества енергия от различни източници, видове и носители. Тук има няколко подвъпроса. Първият от тях е – къде отива най-много енергия в Столична община?“
“Най-големият дял от потреблението през последните години е от битовия сектор, домакинствата, с над 39%. След това идва транспортът с дял над 25%. След тях промишлеността и строителството с 21,4%. Търговията и услугите са с 12,4 %. И съвсем малък дял на общинската социална инфраструктура, уличното осветление и земеделието.“
“Най-важно значение за нас имат мерките за спестяване на енергия и увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници. Тъй като в този баланс ние ги слагаме с отрицателен знак, те намаляват потреблението на енергия.“
Топлопреносна мрежа – колко от енергията се губи по трасето
“Трудно ми е да дам точни мерки. Знае се, че поддържането и развитието на централизираното топлоснабдяване е от изключителна важност за чистотата на въздуха в София и Столична община. Не малка част от основните съоръжения на “Топлофикация“ са остарели. Много от тях трябва спешно да бъдат обновени с високотехнологични инсталации. Не става дума само за подмяна на тръби, а за подмяна на технологии и за модернизация, която да направи т.нар. емисионен коефициент на енергията от “Топлофикация“ по-нисък.“
Транспортният инженер Цветан Колев коментира в “Нашият ден“ основните изводи за транспортната мрежа в столицата.
“Транспортните системи в града са претърпели значително развитие през последното десетилетие, включително и градският транспорт. Голяма част от тези подобрения и развития се въртят около една по-тежка инфраструктура – Околовръстния път, Северната скоростна тангента, метрото. Оптимизирано е движението по светофарните уредби със системата за управление на трафика. Което води до една ситуация, в която хората имат подобрено обслужване с градски транспорт, и значително повишен социално-икономически статус.“
“Автомобилът е доста по-достъпен в последните няколко години. Голяма част от хората избират автомобила като по-удобен. Живеещите в София избират или автомобил, или метро, това е тенденцията.“
“Нивата на задръстване не са трагични, но не са и особено добри. На 25 място сме в Европа.“
По подробно информация за анализа може да се получи от интернет страницата на “Програма за София“.
Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.
