Интервю на Ани Костова с Елена Павлова в предаването ''Нощен хоризонт''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Елена Павлова е автор на повече от 30 книги в жанровете фантастика, хорър, фентъзи, книги-игри, виден преводач и международен съдия по кинология. Носител е на много награди през последните 30 години, тъй като започва да пише едва на 9 години. Изявява се с псевдонимите Лени Кинг, Върджил Дриймънд, Ким Нюмън, Елайджа Джауит и Кристофър Макдоуел.
През 2019 г. Елена Павлова получи Националната награда „Константин Константинов“ за принос в детското книгоиздаване. Нейната последна книжна рожба е "Асен и пътешествениците в 100 Българии". Главният герой в книгата е Асен - обикновено момче, което попада в необикновена ситуация.
"Той е хладнокръвен. За мен това е много важна черта в хората като цяло, т.е. възможността да не се паникьосаш, способността да не оставиш страха да ти "вземе граматиката" и да размислиш върху ситуацията, в която си попаднал преди да реагираш по някакъв първичен или вторичен начин", каза в предаването "Нощен хоризонт" Елена Павлова.
Тя подчерта, че "хартиената книга има собствено очарование дори и за децата". Издаването на книги води до щети за природата, тъй като се изсичат дървета, замърсява се околната среда с мастило.
"От такава гледна точка електронната книга е по-малкото зло, защото не заема такъв обем и не убива толкова дървета, но тя има други недостатъци, по-лека е".
Елена Павлова коментира, че държавната политика на България никога не е била ориентирана към културата:
"Културата на България още преди Освобождението, след Освобождението, преди 9 септември (1944 година – бел. на ред.) е била много важна част от живота на хората, но никога не е била държавна политика. Нормално е и след 9 септември да не е и още по-нормално е в битката за хляба след падането на социализма по никакъв начин културата да не е важна за държавата. Колкото по-напреднали са държавите, толкова повече време и възможности имат да обръщат на по-маловажни неща от хляба, на културата, на обучението, на развитието".
