Какво предлагат на избирателите листите с кандидати за техния глас? На какво се дължи изборът – на морални или на интелектуално-естетически съображения?
Темите коментира в “Нашият ден“ политологът Явор Сидеров.
Не мисля, че виждаме нещо ново и нещо особено различно в това състезание. Виждаме до голяма степен залагане на партийните ядра, залагане на основните лидери и партийни листи във всички политически сили. Виждаме мобилизация навсякъде. Не мога да кажа, че виждаме обновление – нито кадрово, нито идейно. Особени изненади в тези листи няма. Нито има в тезите на кампаниите, нито в начина, по който политическите сили противоборстват.“
“Това е и добре, и зле. Добре е, защото в тази радикално дестабилизирана пандемична ситуация не знам колко промяна биха могли да понесат хората. Липсата на промяна по някакъв начин носи успокоение. А е лошо по очевидни причини, защото имаме очевиден дефицит на хора, на кадри, на свежа кръв. Най-вероятно това означава, че всички недъзи на парламентарния процес до този момент ще бъдат повторени в новия парламент. И защото идеологиите, идеите, не са някаква екзотика, на която се наслаждаваме по време на парламентарния контрол, а ковачницата на начина, по който живеем. Доколко промяна е възможна в настоящите условия, скептичен съм, не мисля, че е възможна някъде.“
Как да избираме – морално или прагматично
“Не смятам, че изборът на политическия пазар, изборът на политическото представителство трябва да се основава на естетически съображения или дори на морални. Трябва да се основава на това кой от хората на политическия пазар би представлявал, според моята преценка, най-добре интересите ми, това, което смятам за правилно. В избора биха могли да се проявяват морални съображения, но този избор е само донякъде морален акт, той е в много по-голяма степен прагматически акт. Акт на човек, който иска резултат. Гласоподавателят е човек, който иска резултат.“
Подход към биографиите на кандидатите
“Разбира се, че експертизата е нещото, което би следвало да бъде до голяма степен определящо в избора за народен представител. Каква експертиза обаче? Никой не може да има 100-процентова експертиза върху правенето на закони. Дори и да има до голяма степен припокриване между професионалния опит и законотворчеството, тя би била припокриваща се в случая на едни, двама, трима човека. Не може всички народни представители, които гласуват за законите, да имат една и съща експертиза. Законите представляват цялото многообразие на живота. Няма как експертизата да бъде пълна при всички.“
“Това, което търсим, е способност за работа, за постигане на резултати, разбиране на целите на законотворчеството и съвестта и отговорността тази работа да бъде свършена качествена и навреме. Експерти има, те могат да помагат на законотворчеството, разбира се, народните представители трябва да разбират какво се случва в дълбочина. Да си дават сметка за обхвата и последствията от създаването на един закон.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
