По повод кръглата годишнина от рождението на „последния цар на планините“ както историци и народ наричат войводата Тодор Александров, в Регионалния исторически музей в Благоевград беше подредена документална изложба. В нея за първи път се показват документи и снимки, които са част от архива на музея, сред тях и едно знаково писмо на войводата, издаващо неговата твърдост и суровост към предателите на българщината в Македония, разказва докторът на историческите науки Елена Александрова:
"В изложбата са използвани документи, снимки от Държавна агенция "Архиви", от Националната библиотека. Акцент са материали от фонда на музея, сред които бих могла да откроя писмо на Тодор Александров до Арсений Йовков от времето на Първата световна война, когато Арсений Йовков е и български военен управител на Прищина. Текстът му е интересен, има малко назидателен характер, защото той обвинява Арсений Йовков в колаборация с албанците в Прищина и казва, че непременно трябва Арсений Йовков да промени тази стратегия, тъй като българският национален интерес за Тодор Александров стои над всичко и не би толерирал такова поведение".
В обогатяването на музейния архив за Тодор Александров принос имат и наследниците на знакови войводи от Пиринска, Вардарска и Егейска Македония:
"Някои от печатните материали, които сме представили са от личния фонд на Матовия род, били са лично притежание на войводата Милан Матов, тук имам предвид конкретно книгата "Заговорът против Тодор Александров", издадена 1925 година. Основната част от документите и материалите, които излагаме, са част от архива, с който музеят се сдоби през 2014 година на Александър Пелтеков и тези неща са непубликувани и непоказвани от нас до момента".
Тази вълнуваща документална изложба е само повод да си припомним за делото на Тодор Александров. Енциклопедия „Британика“ го нарича некоронованият цар на българите от Македония и това поставя здрава стена пред опитите за присвояване на националната ни история. Роден в Ново село, първите познания за света той получава от баща си, Александър Попорушев - даскал в Щип и Радовиш. Завършва българското педагогическо училище в Скопие, където е привлечен към една от групите на ВМОРО:
"В което лично Христо Матов му е преподавал и той го въвлича в тайните на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Следват учителски години в Кратово, в Радовиш, в Кочани. Революционната му дейност се свързва със Скопския революционен район, четник е в четата на Мише Развигоров, участва в Скопския конгрес на ВМОРО от 1906, в подготовката на Кюстендилския конгрес от 1908 година", допълни Елена Александрова.
Най-тежкото вътрешно разцепление в организацията е по повод така наречения майски манифест, в който някои от лидерите на ВМРО търсят помощ от Коминтерна за съвместни действия на Балканите и за обединението на отнетите от майка България Вардарска и Егейска Македония :
"Дейността на Тодор Александров след 1919 година е предимно политическа. Той заедно с неговите съратници търсят пътища за осъществяване на автономия на Македония, която знаем след Ньойския конгрес по-голямата част от нея влиза в границите на Сръбското кралство, Егейска Македония е дадена на Гърция. Тодор Александров по това време търси пътища за решение, Комитерна му предлага такъв вариант, но той категорично отхвърля да е подписал лично майският манифест за връзка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация със средите на Коминтерна в Москва".
На 31 август край село Сугарево Тодор Александров е убит. Той става жертва на външен заговор, с помощта на предателите в собствената си организация, за да остане в историята редом до Гоце Делчев, като продължител на делото му и като последния цар на планините.
Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.
