Насърчаването на четенето днес често е обърнато към децата. Ползвайки обаче принципите на рекламата, то е толкова „гласовито“, че престава да върши работа и се превръща в акции по повод. Всички знаят, че четенето е важно, а децата четат все по-малко...
В свое интервю за „Литературен вестник“ една от българските авторки на детски книги Юлия Спиридонова – Юлка споделя:
„Електронните игри и телевизията научиха децата, че могат да получат захарче веднага, след малко ще има друго захарче… А след това и още едно… На кого му трябва съкровище, след като получава по едно захарче на всеки четири минути?“
Дали детската книга все още е съкровище за днешните деца? Какво се случва в последните години със съвременната българска детска литература? Как авторите се справят с нелеката задача да заинтригуват толкова информирани и знаещи малки читатели? Как се отнасят младите писатели към традицията и доколко се опират на нея? Кое е важното и същественото за една детска книга и какви са трудностите при писането за деца? Какви са тенденциите в литературата за деца, които се очертават?
Много въпроси, които поставят началото на един по-дълъг разговор. Засега отговорите са на проф. д-р Светлана Стойчева, както и на авторката и издателката на детска литература Зорница Христова.
Чуйте повече в звуковия файл.
