Eмисия новини
от 12.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Джун Алмейда - откривателката на първия коронавирус

Снимка: БГНЕС

На Международния ден на жената и година след първия регистриран в България случай на Covid-19 историята е на жената, открила първия коронавирус, поразил човека, Джун Алмейда.

„Тя беше изключителен талант, със сигурност заслужава да бъде в зала на славата. Всичко, до което се докосна в проучванията си, се превърна в злато. Без съмнение тя е сред блестящите шотландски учени от своето поколение, но за съжаление беше забравена от мнозина. Ирония на съдбата е, че отприщилата се зараза с Covid-19 отново хвърли светлина върху работата ѝ. Днес резултатите от нея помагат в битката с вируса. Всичко, което Джун направи, е актуално и днес. Методите ѝ все още се ползват и са полезни”. Това казва професорът по бактериология Хю Пенингтън пред шотландския всекидневник The National. В публикация от 19 май 2020 година той определя Джун Алмейда като свой ментор.

Как Джун Алмейда стига до научните висини отговор търсят първо медиите на Острова, при това - едва миналата година. Първо шотландският The Herald на 7 март, преди година и един ден, после Би Би Си на 15 април, а след това и „Нешънъл Джиографик” на 17-и април, до майската статия на The National. 

Джун Долзиъл Харт е родена на 5 октомври 1930 година в Глазгоу. 6-години по-големият ѝ брат умира от дифтерия. Някои предполагат, че именно бактериалната инфекция, причинила семейна трагедия, е сред поводите Джун да се захване с изучаването на различни болести. На 16 години тя напуска училище. Въпреки интереса си към науката родителите ѝ не могат да си позволят да я пратят в университет. Затова Джун постъпва на работа като лаборантка в Кралската болница в Глазгоу. После се мести в лондонската болница „Свети Вартоломей”, където остава до 1954 година. В британската столица Джун завършва образованието си и се омъжва за венецуелския художник Енрике Алмейда. Бързо след това младото семейство, което вече има и дъщеря, се мести в Онтарио, Канада.

Според биографа Джордж Уинтър именно в Института за ракови заболявания на Онтарио Джун Алмейда развива уменията си за работа с електронен микроскоп. През десетте години, в които работи там, създава метод, при който вирусите се визуализират по-добре, като използва антитела

През 1963-а заедно с още двама свои колеги публикуват статия в списание „Сайънс”, посветена на вирусоподобни частици в кръвта на онкоболни. Година по-късно Джун Алмейда вече е доктор на науките. Поканена е да се присъедини към екипа на едно от най-старите и престижни британски медицински училища - това към лондонската болница „Свети Тома”. Там започва да изследва вируса на хепатит Б, както и настинките. Заедно с колегата Тони Уотърсън, който е начело на микробиологичните проучвания и кани Джун да се върне от Канада обратно във Великобритания, както и с д-р Дейвид Тайръл, работят над вирус, наречен В814. Защо той е по-специален? 

Прилича на грипните вируси, но не съвсем. Под микроскопа на Джун всъщност се появява вирус с корона. Поне така изглежда. Подобни частици тя вече е наблюдавала в изследванията си на хепатит при мишките и инфекциозен бронхит при домашните птици.Джун е убедена, че става въпрос за нещо съвсем ново. Първият ѝ доклад по темата обаче е отхвърлен с аргумента:  

„Това са просто нискокачествени снимки на обикновен грипен вирус”.

През 1965 г. авторитетното научно списание British Medica Journal за първи път публикува статия за откритието. Първите снимки на вируса са показани в списанието за обща вирусология две години по-късно, а думата „коронавирус” се ражда след среща между Алмейда, Тайръл и Уотърсън, които наблюдавали красивите и точно изображения под електронния микроскоп на Джун. Те показвали съвсем ясно короната, която всички днес познаваме болезнено добре.  

През 1967-а Уотърсън и Алмейда се местят в Кралското медицинско училище на Лондон. Четири години по-късно Джун открива, че вирусът на хепатит Б има два ясно откроими компонента - външен и вътрешен. 


Последните си години преди пенсия тя прекарва в Института „Уелкъм”, където има няколко патента, свързани с изображенията на вируси.
 
Сред успехите на Джун Алмейда са още първата снимка на вируса, причиняващ рубеола, както и помощта ѝ в края на 80-те - вече като пенсионерка, за микроизображенията на ХИВ вируса, причиняващ СПИН. Тогава разпространението му също е пандемична заплаха, завладяла телата и умовете на хора по цялата планета.

Снимки, правени от нея с електронен микроскоп преди десетилетия, все още са в учебниците по вирусология, а методите й на работа са приложени и в Китай, когато е идентифицирана последната разновидност на коронавируса. Един от учените, които обучава - Албeрт Капикиян, използва уроците ѝ при откриването на норовируса, наричан още „вирус на круизния кораб” и отговорен за небактериалния гастроентерит, който пък е по-известен като „стомашен грип”.  

През 2007-а Джун Алмейда умира на 77 години от сърдечен удар.

През септември миналата година нова лаборатория за Covid тестване в лондонската болница „Гай” e кръстена на Джун.  

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.