Eмисия новини
от 14.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Потреблението не беше толкова силно ударено

Калоян Стайков, ИПИ: Следваща криза не е изключена – даже напротив

Ефектът върху пазара на труда беше по-слаб от очаквания

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Как се променя потребителската кошница на българите в условията на ограниченията, заради Covid-19.

Икономистът от Института за пазарна икономика Калоян Стайков коментира в "Нашият ден":

Потребителската кошница

"В голяма степен потребителската кошница не е много по-различна, но се наблюдават сериозни промени в някои групи потребителски стоки. Естествено е, когато имате по-малко социални контакти, работата се извършва от вкъщи, вместо от офиса, започвате да намалявате разходите за дрехи, текстил, облекло, обувки... Всъщност това са стоките, които са най-силно засегнати. Това се дължи на затворените магазини през няколко месеца от изминалата година. 

Другият голям спад се наблюдава при автомобили, автомобилни горива, смазочни материали, резервни части – когато хората не пътуват, тези разходи намаляват. 

В същото време през изминалата година видяхме усилени ремонти, допълнителни покупки за битова техника, фармацевтични медицински стоки, неща от първа необходимост и естествено – компютърна и комуникационна техника, тъй като част от работата и образованието се изнесоха онлайн."

Ефектът върху потреблението

"Всъщност първоначалните очаквания за кризата бяха много по-сериозни, докато видяхме, че ефектът върху пазара на труда и върху възнагражденията не беше толкова силен, колкото се очакваше. За миналата година наетите средно са намалели с около 68 хиляди души. Докато при възнагражденията продължава да се наблюдава увеличение – и то сериозно. Въпреки че някои от по-високите бонуси са ограничени. От тази гледна точка потреблението не беше толкова силно ударено. Това беше, първо, урок от предната криза. Второ, това беше целта на редица от предложените мерки – особено тази за запазване на заетостта, възможността за отлагане на плащания по главници и лихви по търговски кредити към банките и допълнителни мерки, насочени именно към подкрепа на потреблението (т.е. хора, които са загубили работата си, в неплатен отпуск). От тази гледна точка ефектът върху потреблението не беше толкова силен, колкото се очакваше. Всички тези мерки изпратиха положителния сигнал, че, да, наистина има криза, има сериозна несигурност, но се предприемат мерки, така че тази несигурност да няма вторични ефекти по линия на потреблението."

Нова криза – тенденции

"Пандемията не е приключила и не е ясно още колко време ще трябва да живеем с нея. Част от мерките, които споменах, са са ограничено действие, така че лека- полека те ща започнат да се изчерпват и съответно положителният ефект ще започне да намалява. Виждаме обаче и че икономиката започва лека-полека да се възстановява. Шокът от миналата година беше много рязък и беше концентриран именно през пролетта. След това обаче видяхме, че и международната търговия, и индустрията започнаха да се възстановяват, товарният транспорт също. И лека-полека икономиката започна да преодолява този пролетен шок, а пък следващото затваряне през есента не удари толкова негативно икономиката – всички бяха по-подготвени вече. 

Следваща криза не е изключена – даже напротивВъзстановяването вече се прогнозира да е малко по-бавно, отколкото се очакваше. Виждаме, че в някои страни се наблюдават тенденции на забавяне на икономическата активност, които са свързани със самата пандемия, отколкото с друго."

Чуйте повече в звуковия файл.


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.