Ето какво сподели за него журналистката Виолета Атанасова, негова приятелка и съгражданка:
Боби Роканов си тръгна...На 59... Изпълни живота си с много странности, с много стихове, с много картини, много приятелства, много жени, деца, книги, несъгласия и несъответствености. Кюстендил го беше забравил и той стана пловдивчанин, който запази в поезията си духа на стария си кюстендилски род и на родния си кюстендилски квартал "Каваклия". Никой не е пророк в собствения си град. Особено при определени обстоятелства и специфики...
Сега за съпругите, ето ги:
Тиха, набожна и смирена беше първата,
родена в Кюстендил, сега живее в Рим,
работи за няколко вестника и телевизии -
особено веща е в италианското законодателство.
Тиха, набожна и скромна беше втората,
родена в София, сега живее в Копенхаген,
ожени се за един червенобузест викинг, когото не обичаше,
(поне така твърдеше в началото), но вече му свикна,
така че няма да я отвее северният вятър и ще си остане в Дания, ура!
Тиха, набожна и свенлива беше третата,
родена в Пловдив и живее още в него,
кофти за децата!
Дотук със съпругите.
Нощният поет се метна на трамвая,
където миришеше на Аспаруховите орди,
а любовта на българката от времето на турското ни робство
валеше хем противно, хем дълбоко -
кой разплака доброто момиче,
кой му взе цигарите и хляба,
и го изпрати да живее в "Обеля"-та - попита нощният поет
и напълни десет кофи сълзи, тоест цял живот плака,
оказа се, че и плачът му се удава, както писането.
Толкова за днес, за утре още.
Борис Роканов
