Прокрастинацията или склонността към отлагане на вършенето на нещата, които имаме да свършим – това сякаш е общият пулс на човечеството и нишката, която ни свързва с хората от древността до днес.
Според изследване, правено през 2007, една четвърт от запитаните възрастни са признали, че отлагането е определяща техния характер черта.
Изследването било проведено сред американци, европейци, южноамериканци и австралийци.
„Имаме проект, който трябва да завършим, имейл, който трябва да изпратим, телефонен разговор, който трябва да проведем, но независимо от добрите си намерения, не правим нищо, за да се доближим до целта – обяснява Пиърс Стийл, психолог от Университета в Калгари, който провежда изследвания върху прокрастинацията.
Едно от нещата, които характеризират отлагането, не е липсата на намерение за работа – обяснява той, а трудността да последваш намерението. За повечето от нас отлагането не е приятно. То не е като да избягаш от час и да усетиш свободата на бунта; то е усещане за нарастващо напрежение – от съзнанието, че накрая все пак ще трябва да свършим онова, което отлагаме.“
„В еволюционно отношение става въпрос за естествено желание да запазим и съхраним енергията си. Въпрос на самоконтрол е, на мобилизация, да хванем командния лост и да се задвижим.
Понякога се страхуваме да се захванем с непосредствената си задача от страх да не се провалим“ – смята психологът Андрей Ганев.
Не мързелът е причина за отлагането, както много хора смятат, а тъкмо липсата на самоконтрол. Има прокрастинатори, които се занимават с енергоемки дейности, само и само да отложат основната си задача.
Оттам идва и връзката с импулсивността – вместо да започна да уча за изпита си, влагам сърце и душа в непланирана фитнес тренировка, основно чистене на дома, косене на ливадата и т.н.
Как да се преборим с толкова човешкото и така естествено желание да отложим вършенето на непосредствените си задачи. Особено пък във време, в което сме заобиколени от екрани, които ни показват как някой непрестанно нещо върши и с нещо е зает.
Чуйте психолога Андрей Ганев в „Лабиринти на познанието“.
