Прекарваме близо една трета от живота си, спейки. Когато спим, ние сме уязвими – и поне отвън погледнато, напълно непродуктивни.
Над природата на съня са разсъждавали учени и поети, а знайни и незнайни проповедници и адепти на продуктивността са заклеймявали желанието за сън.
През последните 50 години продължителността на съня през работната седмица е намаляла с час и половина, от осем часа и половина до под седем часа на денонощие. 31 процента от хората спят по-малко от шест часа на нощ, а 69% се оплакват от недостатъчен сън. Днес, ние спим по-малко откогато и да било. Учените алармират за пандемия от безсъние, а тенденцията важи не само за съня на възрастните.
Днес, благодарение на развитието на науката и технологиите, знаем много повече за съня и за това колко сложни процеси извършва тялото ни насън, за да изчисти метаболитната плака, стреса на деня и да възстанови нормалното функциониране на системите ни. Обратно, недоспиването води до проблеми и състояние, подобно на алкохолно опиянение. А системното лишаване от сън има връзка с редица невродегенеративни заболявания.
Лишаването от сън не ни прави по-трудоспособни, точно обратното е. Невярна е и представата, че „от сън спомен няма“. Оказва се, че сънят има ключово значение в механизма на запомняне.
Сънят не просто подпомага запаметяването на важни ориентири за света около нас, но и „разсъблича“ негативните емоции, които са придружавали дадено събитие и спомага „изтриването“ на стресовите реакции.
Няма как да излекуваме всичките си проблеми и тревоги с хубав сън, но можем поне да не добавяме нови с недоспиване.
За природата на съня, колко още типа хора има, извън „бухалите“ и „чучулигите“ и за особеностите на детския сън разказват Никола Кереков, доктор по Имунология в Института по микробиология към Българската академия на науките и част от екипа на Рацио и младият учен Богомил Пешев, който се интересува от невро-биологичната връзка между съня и паметта.
