Големите писатели, които пишат за възрастни, имат малко по-различна представа как се пише за деца. Текстовете в поредицата са доста разностранни – някои са за по-големи деца, други – за по-малки, поясни Димитрова.
„Големите писатели очакват децата да разбират повече и затова и текстовете им са малко по-сложни, по-философски, с малко повече послания, отколкото е обичайно за обикновена детска книга.“
Гергана Димитрова обясни, че в поредицата залагат образователен елемент – да срещне малките читатели рано с важни автори, да създаде определено отношение към литературата.
„Ние се променяме, но в голяма степен ни променя и литературата. Ставаме все по-богати личности, благодарение на това, което четем. Затова и четенето е важно, важно е да започне достатъчно рано, да започне заедно с родителите“, коментира тя.
Повечето от книгите в тази поредица на издателство „Лист“ не са писани специално, за да бъде създадено произведение за деца, писани са за конкретно дете или деца. Така е например при Джойс, Олдъс Хъксли, Силвия Плат, посочи Гергана Димитрова.
„Най-често посланията са едни и същи. В крайна сметка става дума за доброто и злото.“
Основната функция на тези книги е да забавляват, да създават удоволствие от четенето и от разказа изобщо – разказването на истории е едно от най-древните удоволствия.
Гергана Димитрова признава, че изпитва „невероятно удоволствие от детски книги и сега“. Любимите й четива са се променили с времето. Затова и всички книги от поредицата са били за нея вид откривателство. „Туве Янсон и досега си остава любим мой автор, детски.“
В поредицата са две от любимите й книги от детството – „Пчелица“ на Анатол Франс и „Лападунди и тънкофини“ на Андре Мороа.
„Исках да преиздам наново „Пчелица“, но намерих още няколко текста на любими мои писатели и осъзнах, че от това би могло да се получи цяла серия.“
Предстоящо да излезе заглавие в поредицата е разказ на Чехов, съобщи Гергана Димитрова. Очаква се книгата да се появи през май.
Любомир Илиев е преводач на последната излязла книга от поредицата „Детски шедьоври от велики писатели“ - приказката на Райнер Мария Рилке „Юнакът и драконът“. 95 години след смъртта на поета „Юнакът и драконът“ излиза за първи път на български език. Илиев е превел още баладата „Чиракът магьосник“. Хубаво е, че децата се запознават с тези изумителни имена, смята той.
„Когато детето започне с Гьоте, то ще стигне и до „Фауст“ един ден. Няма да му е толкова чужд“, каза Любомир Илиев в предаването „Изотопия“.
И двете истории – на Гьоте и на Рилке, преводачът Любомир Илиев определи като нестандартни. „Те са или със странен развой, или с неортодоксален финал.“
Райнер Мария Рилке пише „Юнакът и драконът“ едва 27-годишен.
„До този момент той пише, издава за всяка Коледа по една стихосбирка. По-големите си неща, забележителните си стихове пише едва след това. Тази приказка е за мен началото на неговата голяма поезия – макар да е в проза, спокойно може да се чете като стихотворение. Толкова красив е езикът.“
В тази история имаме обичайните герои – крал, принцеса, рицар и дракон и очакваме обичайното развитие на нещата, но тази история е съвсем-съвсем различна, отбеляза още Гергана Димитрова. Тя сподели, че не е срещала на друго място една от темите, развити от Рилке – за властника, който проявява човеколюбие и смята, че хората са наистина важни.
„И може би трябва да прекрачим тази граница на 1900-а година, за да се намери човек, който да напише такова нещо.“
Илюстрациите в „Юнакът и драконът“ са на Анжела Минкова.
Повече чуйте в звуковия файл.
