„Гласувах, защото всеки глас означава, че имаш участие. Когато си гласувал, имаш някакъв залог. Аз съм направил нещо и сега съм доволен или недоволен. Така ще е по-справедлив нашият гняв, ако нещо не се получава, както искаме, или ще чувстваме, че сме инвестирали нещо в това, което се получава добре. България дава възможност и за двете. В последните години имаме и с какво да се гордеем, имаме и какво да ненавиждаме.“ Това каза пред БНР писателят Захари Карабашлиев.
Той не съжалява за нито един свой избор досега. Смята, че кампанията не е била вяла заради пандемията.
„Предчувствам едно търсене и несигурност у хората, защото тези, които ни управляват, не си дадоха никакъв зор - да ни убедят, да ни поизлъжат, да ни обещаят нещо, сякаш тези избори не зависеха от нас, сякаш толкова са направили за нашата държава, че едва ли не ние сме длъжни да ги преизберем.“
От друга страна всички претенденти сякаш приемаха за даденост, че ще влязат в този парламент, изтъкна Карабашлиев, на когото му липсва предлагане на обща визия, да помечтаем по-смислено и по-позитивно какво ни предстои.
„Не само да се плюем едни други и да сплетничим кой с кого щял или нямало да се коалира, ама после. Това беше доста демотивиращо и разочароващо.“
„Какво ми се щеше за видя в тази последна година – не толкова всяване на този панически страх, на това усещане за някаква изключителност“, коментира още творецът, който е убеден, че можем да се справим.
След четири години Захари Карабашлиев си представя „една по-отговорна България“.
Целия разговор чуйте в звуковия файл.
