Красимир Атанасов е български учен, математик, член-кореспондент на Българската академия на науките, доктор на математическите науки, доктор на техническите науки, дългогодишен преподавател, старши научен сътрудник I степен. Работи в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към БАН, носител е на много звания, награди и отличия, включително Награда "Питагор" за технически науки на МОН (2012 г.) и Голямата награда за изключителен индивидуален принос за оформяне на H-индекса на БАН (2020 г.). Известен е преди всичко с въвеждането на понятията интуиционистки размити множества (1983 година) и обобщени мрежи (1984 година), които са обобщения, съответно, на понятията размитите множества и мрежи на Петри.
Красимир Атанасов е главен герой в “Нашият ден“.
“Първият ми опит беше в седми клас, прочетох, че проблемът за разделянето на ъгъла на три равни части е нерешена задача или по-скоро, че не може да се решава такава. И написах решение, за което главният редактор на списание “Математика“ ми писа – “че си сбъркал, сбъркал си, но все пак дерзай“.
Някъде през лятото на 1970 г. бях ученик 9-и за 10-и клас в Бургас. Там се проведе ученическа школа по математика. Тогава дойдоха млади доценти, за съжаление някои от тях вече са покойници, други пенсионери. В една от секциите чух един интересен проблем, свързан с разбиването на триъгълник на малки триъгълничета по специален начин. След лекцията, връщайки към къщи, си мислех как това нещо може да се направи, ако разбия не триъгълник, а четириъгълник, петоъгълник, и стигнах до една идея, че, ако имам N-ъгълник и го разбия под това правило на триъгълничета, в него ще има поне N без два триъгълника, означени с три различни цифри. Истината е, че ми трябваха 21 години да докажа този факт.
Изпратих го на един от най-големите математици на ХХ в. Пал Ердьош, унгарец по произход, но абсолютно космополитична личност. Той направи някакви дребни бележки, които отразих, и публикува статията ми. Оказа се, че съм успял да направя обобщение на неговия проблем, защото формулировката, която чух на лекциите, е дадена от него през 1938 г.“
С какво се занимава Красимир Атанасов
“Аз се занимавам с няколко неща. Едното от тях е свързано с начин за оценяване на неопределеност. Идеята тръгва още от Аристотел, който за първи път заговаря за съждения и предикати и е един от създателите на логиката. Той пръв забелязва, че нашата мисъл се базира на някакви логически конструкции, които могат да бъдат оценявани като лъжа и истина. Например съждението е – днес е слънчево, поглеждаме навън и отговаряме с да. В последствие, както е в ХIХ век, се заговаря за това, че вместо да отговорим с "да" и "не", можем да използваме 0 и 1 като оценки. Оценката на съждението – днес е слънчево – би била единица, а ако не беше слънчево, щеше да бъде нула.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
