Някои ги наричат довереници на Бог и хора на любовта и братството, други - слуги на сатаната и злото. Анатемосвани или възхвалявани, едно е сигурно - богомилите продължават да ни вълнуват.
„Поп Богомил може и да е съществувал дотолкова, доколкото името Богомил е много разпространено, включително и в женския му вариант - Богомила. В разказите за поп Богомил виждаме стремеж на официалната литература, която е настроена изключително негативно към богомилството, да съсредоточи цялото богомилско учение в лицето на един човек“, каза за БНР доц. Веселина Вачкова, български учен, историк и културолог, експерт по късна античност в БАН и преподавател в Националната гимназия за древни езици и култура.
През 1211 година цар Борил прави събор, който не е срещу богомилството, но има доста споменавания за богомилството и там виждаме да се появяват трима богомили по три различни времена.
„Богомил очевидно или е нарицателно за богомилски водач или - което може да се заподозре - Богомил може да е висша степен при богомилите - название на онзи, който е достигнал нивото на богомолещия се, защото Богомил не се превежда така, както го превежда презвитер Кузма, за да направи запомнящ се образ, а Богомил буквално означава този, който моли Бога. Те така са и описани богомилите - как непрекъснато се молят - това са молещите се християни“.
Има ли връзка вярата на прабългарите, която повечето съвременни историци свързват със зороастризма и митраизма, с разрастването на богомилството:
„Зороастризма е войнстваща религия, не трябва да забравяме, от гледна точка на това, ние имаме една наистина сериозна отлика, един от вариантите му - митраизма за разлика от зороастризма има посвещенски характер и точно такова е богомилството. В този смисъл между митраизма и богомилството има много допирни точки. За разлика от зороастризма, е крайно дуалистичен и е агресивен в отношението си към света на злото“, допълни доц. Веселина Вачкова.
Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.
