На 7 април е родена Били Холидей – американската джаз певица, смятана за една от най-добрите изпълнителки на ХХ в. Известна още с прозвището – Лейди Дей.
Родена е през 1915 година във Филаделфия под името Елианора Фейгън като извънбрачно дете на 19-годишната афроамериканка Сади Фейгън и 16-годишния музикант Кларънс Холидей.
Родителите ѝ са от Балтимор, но майка ѝ е изгонена от дома си, след като забременява, и отива да роди във Филаделфия. През първите години от живота си Елианора е отглеждана в Балтимор от Марта Милър, свекърва на по-голямата сестра на майка ѝ, тъй като тя работи в железниците и често отсъства.
Елианора често пропуска училище и на 5 януари 1925 година със съдебно решение е въдворена в католическо поправително училище, където е кръстена в католицизма, религия, която запазва до края на живота си. През октомври е върната на майка си, която отваря ресторант, в който работят и двете – скоро Елианора спира да посещава училище.
На 24 декември 1926 г. майката на Елианора заварва съсед да се опитва да изнасили момичето. Елианора отново е изпратена за няколко седмици в поправителното училище като защитен свидетел по делото за изнасилване.
След това започва работа като чистачка в публичен дом и съседните жилища. В края на 1928 година майка ѝ се премества в Харлем в Ню Йорк, последвана малко по-късно от Елианора. Там двете работят като проститутки, но на 2 май 1929 г. са арестувани и Елианора остава в затвора до октомври.
След освобождаването си Елианора започва да пее в харлемските нощни клубове, до 1931 година в екип със своя съсед саксофонист Кенет Холан.
От самото начало тя приема псевдонима Били Холидей – от името на актрисата Били Доув и фамилното име на вероятния си баща. Постепенно си създава репутация на местната сцена и има участия в популярни места, като „Подс енд Джерис“ и „Харлем Алхамбра“. По това време тя влиза в контакт и с баща си, който свири в бенда на Флечър Хендерсън.
Талантът ѝ е открит от Джон Хамънд през 1933 г. Били започва записи с кларинетиста Бени Гудмън и редовни появи в джаз клубовете на Ню Йорк. До 1959 г. записва с много от най-добрите джаз музиканти, включително и Луис Армстронг. Първоначално музиката ѝ е насочена към чернокожата публика, но скоро става световноизвестна.
С песента си Strange Fruit („странен плод“ – за тялото на убития, което виси от дървото), в която става дума за линчуването на негър, Били привлича вниманието на нюйоркските интелектуалци и скоро се сдобива с вярна публика сред тях. Към края на 1940-те е вече звезда. Типични за репертоара ѝ са меланхолични песни за несподелена любов.
В началото на 40-те започва да страда от наркозависимост и алкохолизъм. През 1947 г. влиза в затвора за притежание на наркотици. Здравето и гласът ѝ страдат, и концертите и записите ѝ губят от първоначалния си блясък.
