8 април е Международен ден на ромите. На тази дата преди 50 години в Лондон се провежда Първият световен ромски конгрес и е поставено началото на световното движение за утвърждаване и развитие на ромската култура и идентичност. Поради епидемичната обстановка у нас тази година няма да има чествания.
Какви са ромите през обектива на камерата и призмата на киноизкуството? Познатите и популярни класики като "Таборът отива към небето", "Циганско време", "Черна котка, бял котарак", "Срещал съм и щастливи цигани"... В тях ромите страдат, мечтаят, обичат. Живеят живота си, какъвто го виждаме ние, през очите на страничен наблюдател. Не така стоят нещата, когато става дума за документално кино.
За най-новия български филм "Моят цигански път", посветен на ромската общност, който вече има 17 награди, разказва в "Нашият ден" Вилма Карталска, режисьор:
"Освен филмите на Кустурица, които показват възприятието на Балканите, много обичам и българските филми "Кеймбридж" и "Весел е циганският живот", които също са посветени на ромската тема. Когато аз правех нашия филм, се водех от идеята да направя една положителна, светла история, от която хората да се почувстват вдъхновени и да излязат с усмивка от салона.
Идеята беше филмът да бъде позитивен
С Наталия Цекова се познаваме вече от доста години и нейната история за мен е прекрасна. Тя е показателна за това, че тези хора имат мечти, могат да ги гонят и нищо не ги спира, ако искат да го направят. Благодарение на удивителното ѝ семейство, което я е подкрепило да влезе да учи актьорско майсторство в НАТФИЗ, до този момент тя е първата и единствена ромка, официално заявила, че е ромка, и завършила актьорско майсторство. Отделно и това, че е жена, за мен това е еманципацията, която при ромите е особено необходима. Жените при тях са в по-тежко положение, отколкото мъжете. Историята на Наталия е точно такъв светъл пример, че можеш да се бориш, можеш да постигаш, можеш да преодоляваш препятствия с вярата на семейството ѝ в нея – те са пример за прекрасно семейство."
Вилма Карталска е категорична, че филми като нейния биха могли да променят отношението към ромската общност:
"Това е идеята на филма – искам да променя отношението на българите към ромите, защото не всички роми могат да бъдат сложени под общ знаменател. Много ми се иска, когато самите роми гледат филма, това да им вдъхне вяра в собствените сили. Това движение е много важно, за да може цялостното възприемане на ромите в България да се промени."
Филмът е селектиран на Master Of Art, но още не е сигурно дали ще има открита прожекция.
Чуйте повече в звуковия файл.
Снимки – Валери Леков
Наталия Цекова е родена в село Лесново, община Елин Пелин. Майка ѝ е шивачка, а баща ѝ шлосер в „Кремиковци“. Има две сестри. Завършва специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в НАТФИЗ, в класа на професор Здраво Митков. След това, отново в НАТФИЗ, завършва и магистратура – специалност „Публична реч“. Цекова публично говори за ромския си етнос.Прави през 2016 г. двуезичен моноспектакъл на тази тема заедно със Здрава Каменова – „Цигански колела“. Участва в спектакли на ансамбъл „Българе“, както и играе различни роли в едноименната телевизия. През 2021 г. със Здрава Каменова написват и участват в спектакъла „Назови ме с моето име“, изследващ темата за Възродителния процес.
