Виждали сме го в картини, илюстрации, театрални представления, настолни игри, карти. Интернет също изобилства от изображения и истории на прочути кралски шутове… Всичко е ясно, толкова ясно, че започваш да се питаш откъде всъщност знаем какво е шут, каква е била позицията му, кои са били хората, изпълнявали тази роля, съществували ли са наистина във вида, в който си ги представяме, и защо образът на шута е толкова жив и многозначителен днес, когато кажем за някого, че се държи като шут. Въпроси, напълно достатъчни, за да започнем нашето търсене на истината зад представата. Започваме с издирването на далечните първообрази на придворния шут, докъдето, разбира се, позволяват писмените източници, достигнали до нас.
Доротея Табакова е гл.ас. в катедрата по класическа филология на СУ, преподавателка и преводачка на старогръцки и латински автори, у които открива свидетелства за фигури и поведения, близки до шутовските, и предпоставки за съществуването им. Философът волнодумец, смехотворецът и паразитът нарушават реда и правилата, но, парадоксално, ролята им е част от регламента. Нещо повече, тя може да им осигурява прехраната. Това не изключва риска от здрав бой дори от екзекуция.
Подобно балансиране по ръба на бръснача ще видим и в образа на шута векове по-късно. Но засега сме в Античността, откъдето тръгва в разказа си философът проф. Георги Каприев, за да продължи към Източната империя – Византия – и по-късни образци за регламентирано скандални персонажи.
Юродивият ради Христа е забележителна фигура в източното православие като крайно проявление не просто на нарушаване на правилата, а на пълното им и скандално отхвърляне, разказва историчката доц. Веселина Вачкова.
