Могат ли неравенствата да влияят върху изборните резултати и как? Темата коментира Ивана Мурджева в “Нашият ден“.
“Изборните резултати се оказаха интересна картина, която идва да потвърди изследването, което ние започнахме да правим в ефир вече повече от четири месеца. Ако не се вглеждаме дълбоко в неравенствата и ако не бъдем честни с тяхното признаване, винаги ще бъдем изненадвани от резултатите, които се появяват при един или при друг избор.
Още в първите минути след изборния ден, в опит да се отгатне накъде отива резултатът, разбивките бяха по системата на неравенствата, която изследвахме тук. А именно, те бяха гласували в малък град, областен град, село, столица. Гласували по пол, образование, по етнос, по заетост. Всеки един от тези сегменти беше изследван като обект на създаване на неравенство.
Резултатите показаха чувствително разместване на изборите именно по тези различни сегменти на неравенствата. За някой може би това е бил изненадващ резултат. Но според мен той не би трябвало да ни изненадва, ако ние сме имали честна оценка на разслоението на обществото именно по тези компоненти."
Защо различните политически формации стигнаха със своите послания до различни сегменти?
"Те предварително ли са оформили своите послания, за да стигнат до тях, или просто посланията им са налучкали определена система от неравенства, която е намерила в тяхната програма нещо от себе си.
Ще ми се да вярвам, че програмите не са били пуснати в пространството на случаен принцип, а са били сегментирани по някакъв начин. Ако са били сегментирани, това означава, че неравенствата са обект на наблюдение, но ако са обект на наблюдение, но не са обект на трансформация, то тогава вече се намираме действително в сложна ситуация.
Защото, ако използваме неравенствата като система за манипулация и ръководене и контрол върху вземането на решения, се намираме в едно състояние на демокрация. А ако използваме наблюдението върху неравенствата като начин да преодолеем тяхното задълбочаване, се намираме в друга система на демокрацията. Надявам се, че клоним към второто предположение и се намираме в система, която трябва да изследва неравенствата. Във всеки един от тези сегменти, които ние наблюдавахме, ако започнем от сегмента малък град – голям град, село – областен град, веднага можем да видим в графиките, които бяха публикувани още след края на изборния ден, чувствително разместване на изборите.
Това означава, че нагласите и поведенията на хората, които се намират в тези отделни географски топоси, е формирано по някакъв начин на различен принцип. Изборите им са повлияни от различни критерии, от различни желания за тяхното бъдещо развитие.
Как тези критерии се формират, говорихме, изследвайки базата – неравенства по отношение на населено място. Достъпът до образование, култура, инфраструктура, свързана със социални грижи, здравни грижи – всички тези елементи, събрани в едно голямата разлика във вота в малкия град, селото, града и столицата.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
