"Справедливо възстановяване" от пандемията. За това настоя управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева по време на традиционните пролетни срещи със Световната банка.
С цитат от един от любимите си автори - Лев Толстой, Георгиева припомни, че "цялото разнообразие на живота е съставено от светлина и сянка", като направи аналогия със състоянието на световната икономика.
"Има светлина в края на тунела с растеж от 6 процента тази година", каза Георгиева, но определи като "тъмна сянка" бавния процес по ваксинация срещу коронавируса в глобален мащаб, задълбочаващото се неравенство и климатичните промени.
Ще бъде ли помрачено световното възстановяване от пандемията и кои са най-тъмните сенки?
Международният валутен фонд повиши икономическите си прогнози за тази и следващата година и ревизира надолу оценките си за спада през 2020-а, причинен от ограничителните мерки срещу пандемията от Covid-19. Ако през януари базираната във Вашингтон институция очакваше ръст на глобалния вътрешен продукт от 5,5 на сто за 2021-а, през седмицата подобри прогнозите си до 6 процента. Догодина ни очакват нови 4,4 на сто ръст, докато през 2020 г. сривът е с 3,3 на сто - т.е. от по-малък от януарските оценки за минус 3,6 на сто.
Трябва ли да си сложим розовите очила при толкова добри икономически перспективи?
"Това зависи изключително много от доставките на ваксини в глобален мащаб и бързината, с която хората се имунизират. Всички прогнози за възстановяването от пандемията зависят от това. Иначе е изключително трудно да се предвидят потенциални нови ограничителни мерки и произтичащите от тях икономически спадове. Ето защо притеснението остава много голямо, въпреки положителните прогнози за по-висок икономически растеж". Това заяви в интервю "Събота 150" Александър Хич, икономист от Чикагския съвет по глобални въпроси - институцията, пред която американският финансов министър Джанет Йелън произнесе ключовата си реч за въвеждането на глобалния минимум при корпоративното облагане, към което ще се върнем след малко.
Фискалната политика е ключова и за Робърт Джонсън - президент на Института за ново икономическо мислене в Ню Йорк. Джонсън се тревожи много повече от по-голям риск, а именно - нов пандемичен взрив. В интервю за „Събота 150“ Джонсън подчерта, че има различни сценарии за успеха на ваксинацията в глобален мащаб:
"В същото време хората виждат в неща - като американския инфраструктурен план например, доста значителни фискални стимули. На хоризонта е и справянето с предизвикателството климатични промени, което ще включва сериозно увеличаване на заетостта и на бюджетните инвестиции през транзитния период. Говоря за 10 до 15 години, в които ние трябва да променим енергийната инфраструктура. Така че в средносрочен план очаквам много силни макроикономически показатели. Но въпросът е кога ще излезем от бездната. Учените, регулаторите, Световната здравна организация - все още са на доста разнопосочни мнения".
Това е първият аспект, върху който се фокусира последният доклад на експертите в ръководения от Джонсън институт.
"Вторият аспект, върху който групата се фокусира, беше коментиран от управляващия директор на Международния валутен фонд по време на пролетните срещи. Става дума за преразпределението на 650 милиарда долара под формата на специални права на тираж. Идеята е с толкова да се увеличат резервите на фонда, но парите да бъдат насочени директно към развиващите се държави. Третата част на нашия доклад е посветена на необходимостта от опрощаване на част от суверенния дълг - не отлагане във времето, а опрощаване. В това трябва да участва и частният сектор. По този начин "инжекцията", която ще бъде направена чрез специалните права на тираж, няма да бъде употребена за погасяване на стари дългове, а за решаване на проблеми в системите на здравеопазването и образованието, за подобряване на инфраструктурата и за борба с климатичните промени. Ще добавя - във връзка с бележката, която самата вие направихте за бедните и развиващите се страни - че държавите в екваториалните райони ще бъдат най-сериозно ударени от покачването на температурата, а оттам ще пострада сериозно тяхното земеделие".
Във всички свои отговори Робърт Джонсън поставя върху променящия се климат и необходимостта от решителни действия за преминаването към по-зелена икономика, тъй като през този преходен период могат да бъдат посрещнати различни други глобални предизвикателства - например крайната бедност, неравенството. Освен това Джонсън се доверява на експертните мнения на учените, които се занимават с изучаването на околната среда. Тезата им е повече от категорична - ако не действаме сега, изпускаме последния шанс да спасим планетата. Това е становище, на което противопоставят могъщи пазарни играчи, които са силно зависими от силно замърсяващите фосилни горива.
"Да разчитаме или дори с религиозна отдаденост да вярваме, че пазарът може да направи всичко, не е съвсем правилно. Разбира се, той е инструмент, механизъм. Необходимо е обаче колективно действие - с такава скорост и такава интензивност, каквито пазарът не би могъл да осигури. Това е послание, което беше много ясно отправено по време на всички срещи. В откриващата си реч Кристалина Георгиева открои 4 неща - преразпределението на специални права на тираж, опрощаването на дългове, пандемията и климатичните промени - които са централни предизвикателства за света. Чух тези акценти във всички дискусии.
Моят добър приятел Марк Карни - бившият управител на английската, а преди това и на канадската централна банка, написа наскоро невероятна книга, наречена "Values", в която откроява разликата между пазарните стойности и социалните ценности. Сега той е специален пратеник на ООН за климата и се занимава тъкмо с това, което е написал. Имаме мъдри и прозорливи лидери, които са като будители в пандемията, защото ни показват, че не всичко е в добро състояние".
Докато Робърт Джонсън поглежда в дългосрочен план и необходимостта от реформи, които не могат да се проведат за година или две, Александър Хич се тревожи и от "позабравени" проблеми, какъвто е търговската война:
"Има и други компоненти, които не са задължително свързани с пандемията, но могат да подкопаят икономическия растеж. Пример за това са бавещите се решения в търговската политика и проблемите, които се задълбочиха по време на пандемията. Знаете, говоря за местната продукция и забавените доставки на ключови медицински изделия. Реално този проблем не беше създаден от ситуацията с вируса, но притесненията около него се задълбочиха именно през пандемията. Все повече се говори за локално производство и намаляване на зависимостта от глобални доставки, защото те бяха ударени от кризата с Covid-19".
Което поставя под въпрос "честното възстановяване", за което настоява Кристалина Георгиева, и което чуваме в посланията на президента на Световната банка Дейвид Малпас и на различни политически лидери.
"Гледайки напред, трябва да обърнем внимание на този проблем, защото когато икономическото възстановяване набере скорост, да се надяваме още през 2021 година, съществува опасност да има значителни разлики. В Съединените щати се води сериозна дискусия, и то не само върху различния резултат от възстановяването в отделните държави - хората, които могат да работят от къщи, ще бъдат в много по-добра позиция от тези, за които тази възможност не е реална. Но и в глобален план - защото в дългосрочен план световното икономическо възстановяване ще бъде забавено заради факта, че сме допуснали неравнопоставеност сега". Обясни Александър Хич, който подкрепя въвеждането на глобален корпоративен минимум в данъчното облагане като мярка срещу неравнопоставеността:
"Ние се борим срещу т.нар. надпревара към дъното - т.е. политиката на отделните държави чрез по-ниски и по-ниски ставки да стимулират компаниите да се установят у тях в замяна на преференциално данъчно отношение. Това, което предлагаме, няма да бъде договор или някакво задължение, а нещо като негласно споразумение между основните икономики да не допускат предислоциране на компании с цел да плащат по-малко данъци.
За Съединените щати това ще бъде доста сериозна промяна, тъй като през 2017 година администрацията на Тръмп прокара данъчна реформа, с която ставката на корпоративния налог беше намалена до 21 процента. Промяната, за която финансовият министър Джанет Йелън говори сега и цялата администрация на Байдън се опитва да прокара, ще вдигне тази ставка до 28 на сто. Този ход е в унисон и с други политики на новата администрация. Той трябва да се възприема като много силен сигнал, че Вашингтон е сериозен в намеренията си за въвеждане на този минимум при корпоративното облагане в целия свят".
Робърт Джонсън не се изкушава от геополитическия поглед върху ситуацията, но признава, че има нужда от световни лидери с нов подход към глобалните проблеми:
"Вярвам, че възстановяването няма да е достатъчно балансирано. В доклада, за който ви споменах, ние обърнахме внимание на разходите на глава от населението. Разликата е между средно 9000 долара в най-развитите държави съпоставено с около 17 долара на човек в развиващите се и бедните държави, които се намират основно на юг. Ние няма да можем да кажем, че се грижим еднакво за всички, докато не се окажем в една лодка. Това е предупреждение, което неведнъж сме чували и в посланията на папа Франциск. Имаме много работа да свършим, за да осъществим необходимите реформи. Далеч сме и от социална, и от климатична устойчивост.
В същото време от Вашингтон за пореден път чухме призиви за решителни крачки към промяна. Ще бъдат ли направени необходимите действия, за да се стигне до такава?
"Действията говорят по-силно от думите. Вече чухме думите, сега въпросът е дали те ще се превърнат в действия, които вие съвсем правилно нарекохте "необходими", каза Робърт Джонсън.
Репортаж на Марта Младенова в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.
