Eмисия новини
от 09.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

„След края на историята“ с Александър Сивилов:

Уроците на Априлския пленум

Петолъчката, която стоеше на Партийния дом в НРБ

Повечето хора, които са преминали през изучаването на историята на БКП и изпитите по този предмет, пазят неприятни спомени. Оказва се, че е добре да помним и тези събития от нашето минало, защото, за съжаление, те по един или друг начин се повтарят.

През далечната 1956 г., в страната ни настъпват сериозни политически промени. От 2 до 6 април се провежда Пленум на Централния комитет на комунистическата партия. Въпреки че в периода на социалистическото управление също се провеждат избори, истинските политически промени настъпват точно на този тип събрания. Априлският пленум от 1956 г. се оказва един от най-митологизираните, защото променя ръководителите на партията и целия курс на развитие на България.

През февруари същата година, в Москва, Никита Хрушчов започва политическата борба срещу своите колеги от близкото обкръжение на Йосиф Сталин, като прочита известния доклад „За култа към личността и неговите последствия“. В него се критикува не само предишното съветско ръководство, но и всички, които са продължили линията на Сталин в периода след смъртта му.

Разместванията в СССР веднага се отразяват и у нас. Никита Хрушчов започва да търси сред ръководствата на съветските сателити хора, които не са част от възпитаната до този момент в Москва комунистическа върхушка.

В България неговият избраник се оказва Тодор Живков. Подготовката на Априлския пленум  е много внимателно организирана. Генералният секретар на БКП Вълко Червенков не е бил достатъчно активен в осъждането на Сталин, а и заменя въведения култ към личността на Георги Димитров с такъв към себе си. Заради това, под натиск от Москва, губи възможността да изнесе основния доклад на пленума, озаглавен - Двадесетият конгрес на КПСС и поуките от него за нашата партия.

Всичките действия на Живков са тясно съгласувани със съветския посланик Юрий Приходов. В партийното ръководство се оформят няколко групи. Най-сериозната е тази, оглавявана от бъдещия първи. Вицепремиерите Антон Югов и Георги Чанков са другата фракция, а поддръжниците на Вълко Червенков - следващата група. Сблъсъкът и ясно демонстрираната подкрепа от Москва категорично извеждат на преден план Тодор Живков.

Все пак, промените гласувани на Пленума, не са толкова радикални. Червенков става обикновен член на Политбюро, а в правителството е понижен до заместник министър-председател. През следващите години, той и хората около него постепенно ще бъдат изтласквани, а след 1961 г. се стига и до постепенно заличаване на паметта за тяхното управление от учебниците по история.

Култът към личността е разкритикуван – Вълко Червенков е заменен от новия ръководител Тодор Живков и принципно нещата би трябвало да тръгнат по друг път. Всички ние знаем, че избраният през 1956 г. лидер управлява до 1989 г., до голяма степен еднолично. През цялото време той критикува предишното ръководство на партията. Влиянието на Пленума се прехвърля във всички сфери на живота. Априлската линия създава и поколението на априлските поети, които възхваляват промените.

Сега ще направя завой към събития, които всички вие познавате отлично, защото се случиха през изминалата година.

На 30 март 2021 г. Държавният департамент на САЩ публикува годишния си доклад за състоянието на гражданските права по света. Залисани в корона кризата и предизборната надпревара, ние като че ли не обърнахме достатъчно внимание на случващото се. Критиките, отправени към правителството бяха свързани с полицейската намеса и налагането на контрол над медиите. В същото време новосъздадената европейска прокуратура на няколко пъти не поиска да одобри предлаганите от България обвинители.

На този фон дойдоха изборите. ГЕРБ остана най-голямата политическа сила, но без възможността да управлява, а Бойко Борисов реши, че няма да е депутат и вероятно няма да е премиер. В същото време обяви, че е готов да даде подкрепа за правителство на неговия бивш приятел и настоящ основен критик Станислав Трифонов. Явно започва бавното оттегляне на ГЕРБ, което става с ясна външна подкрепа. Така привидно слагаме край на 12 години еднолично управление, което олицетворяваше съвременния култ към личността. Българите искат промяна, но сме на път да повторим историческите събития отпреди точно 65 години. През 1956 г. Вълко е сменен с Тодор, а днес явно ще заменим Бойко със следващия в списъка. 

За съжаление, премахването на култа към личността у нас изглежда почти невъзможно. През последните 32 години на уж демократично управление ние продължаваме да търсим месията. Минахме през Костов, Симеон Сакскобургготски и така до днес. Единственото важно е да разберем силата на нашето общество, сила, която може да промени бъдещето ни, без да търсим един всезнаещ спасител. Само така бихме могли да излезем от спиралата на историята.


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.