Eмисия новини
от часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

30 години Европейска банка за възстановяване и развитие

На 15 април се навършват 30 години от основаването на Европейската банка за възстановяване и развитие, в която участват всички европейски държави – как инвестициите на Европейската банка подкрепяха Централно и Източноевропейските страни по пътя им към изграждането на пазарна икономика, обновяването на инфраструктурата и развитието на малък и среден бизнес?

Надя Петкова, директор на отдела за финансиране и развитие на малкия и средния бизнес на ЕБВР коментира темата в “Нашият ден“:

“Идеята се заражда още преди 1990 г. Няколко дни след падането на Берлинската стена. Това е 1989 г., ноември месец. Идеята е на тогавашния френски президент Франсоа Митеран за създаването на Банка за модернизация и развитие на Европа. Впоследствие модернизацията морфира в реконструкция и 17 месеца по-късно на този ден се създава Европейската банка за възстановяване и развитие.

Само преди няколко седмици направихме шестхилядния си проект и достигнахме 150 млрд. инвестиции за последните 30 години в нашите страни членки.

Основната идея за създаването на банката е да допринесе за икономическия прогрес, но най-важното е да подпомогне прехода към пазарна икономика на нашите страни. Моделът на банката беше особено успешен, още от самото начало. Като помислим в началото на 90-те години – ускореното навлизане на принципите на пазарна икономики в нашите страни – скоростта беше страхотна. И това в съчетание с прилив на големи чуждестранни инвестиции.

Следващата декада е последвана от поетапно влизане на различните страни в Европейския съюз, особено 2004-2007, и свързаните с това европейски фондове, които се предоставят за подпомагането на икономиките.

Продължаваме да се разрастваме, имаме идеи за навлизане в нови държави. С влизането на страни като Турция, Йордания, Тунис, Мароко и Египет банката преосмисли някои от стратегическите си планове.

Но най-важното в отличителния модел на нашата банка е наблягането на инвестиции в частния сектор. Тези инвестиции са 75% от обема на банката. Много важен момент е, че ние правим всички тези инвестиции, свързани и ангажирани с диалог по политиките и предоставящи технически съвет, което върви ръка за ръка с инвестиционната политика на банката, които са насочени към насърчаване на иновации и изграждане на модерни конкурентоспособни, най-вече интегрирани икономики. Всичко това сме правили с много широк набор от финансови инструменти, които са съобразени с конкретните проекти.

Инвестиционната политика на банката е съдействала през годините за осъществяване на структурни и на секторни реформи в страните на дейност. 

Процесите на приватизация продължават в определени сектори в различните страни. Но това подпомага навлизането на частния сектор и разширяването на дела на частния сектор в тези страни, което е една от основните цели за банката. Това не означава, че банката работи само с него. Да не забравяме, че за да има един добре функциониращ частен сектор, общественият сектор трябва също да бъде на добро ниво.“

Чуйте повече от звуковия файл.

Красимир Дачев – зам.-председател на Българската търговско-промишлена палата и председател на УС на „Свилоза“, коментира темата в "Нашият ден":

“Свилоза“ беше първото изцяло българско предприятие, финансирано от Европейската банка за възстановяване и развитие.

“Това беше още в далечната 2003 г. Ние бяхме първото българско предприятие, което получи кредит. Тогава ми казаха: “Ако искате да инвестирате нещо в екологията, ние можем да вдигнем размера на кредита". Реших да разреша всичките екологични проблеми на “Свилоза“. Тогава се купуваха филтри по 1 млн. евро, взех няколко филтъра, купих много неща. Оттогава “Свилоза“ няколко пъти е "Зелена компания на България". Защото решихме основните екологични проблеми.

Европейската банка, освен кредит, дава и перспектива. Ние бяхме първото предприятие в Югоизточна Европа, което инвестира в емисии, които сега са много модерни. Тогава още никой не знаеше какво е емисия. Ние махнахме мазут, махнахме други неща, и започнахме да пестим от емисии, защото премахнахме всички такива течни горива, които ползваме. Променихме физиономията на фабриката, нейното бъдеще. Увеличихме близо два пъти и половина обема на производството, автоматизацията.“

Чуйте повече от звуковия файл.

Румен Цонев, главен изпълнителен директор на „КЦМ 2000”, разказа в “Нашият ден“ какво се е променило в предприятието след финансирането от Европейската банка за възстановяване и развитие:

“Нашият проект беше подкрепен от банката и без това нямаше да бъде осъществен. Той беше за технологично обновление с много сериозен екологичен и социален ефект. Невъзможно е да се получи финансиране от ЕБВР, ако няма значим екологичен ефект от инвестирането на техните пари.

През 2010 г. на 1 септември подписахме договор с тях. ЕБВР бяха една от двете основни финансиращи институции. Успяхме да изградим един чисто нов завод за производство на олово, най-модерният в целия свят.

Общото количество на технологичните газове, които излизат от нашия завод, е около 25 пъти по-малко. Това е огромна стъпка. По този начин дадохме възможност да бъдат окончателно решени всички едновремешни екологични проблеми.

Хората – представете си инженери, металурзи, технолози – работят в едни чудесни командни зали, в които процесите се управляват с помощта на компютри. Това е металургията на ХХI в. Нещо съвършено различно от това, което всички сме виждали в годините преди.“

Чуйте повече от звуковия файл.


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.