Картини, рисувани по памет и по снимки, разказват истории за самотата, уединението, щастието и спокойствието на битието. С тях зрителят има усещането, че ходи по облаци, но не по онези чисти и бели пухкави памучета в небето, а из интернет пространствата, които съхраняват нашата памет. Или в случая тази на Нора Ампова. За нея облакът е воайорът, свидетел на случващото се с нас. Затова и рисува онова, което той виждат. Изложбата на художничката, посветена на „Истории от облака“, вече може да бъде разгледана в столичната галерия „Нюанс“. От 20 април до 9 май.
В 23 живописни платна визуалната артистка, която работи в сферата на живописните медии, изследва споделените в облака мигове. Някои от тях говорят за изолацията на изминалата година, други пък за откровената интимност у човека. Пасторални пейзажни композиции отвеждат зрителя в покрайнините на Женева, но и навсякъде другаде, където иска да бъде. Миговете в картините на Нора Ампова всъщност са универсални. Те напомнят, че независимо дали говорим за виртуалните облаци, или за тези в небето, някой някъде винаги ни наблюдава и не е без значение какво оставяме след себе си.
В творбите ѝ се открива и препратка към Дейвид Хокни и неговите пусти бездни, заобиколени от жизнерадостни цветове. Английският художник, сценограф и фотограф е бил сред любимите артисти на нейния учител – Адрей Даниел. Открива се и възможност зрителите да дорисуват историите. На този вид общуване Нора Ампова много държи.
Ако искате да научите още за изложбата ѝ „Истории от облака“, пуснете си звуковия файл.
