Любовта не може да бъде поставяна в рамки, казва Мария Лазарова
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
На книжния пазар у нас вече може да се намери книгата “Катара” на Мария Лазарова. Това е първата книга на авторката, която обаче не се възприема като писател, защото работи в голяма компания за продажби и маркетинг, където отговаря за пазарите, извън България. Книгата е проект, който тя започва като идея да запази родова история, свързана с магията на каракачаните, защото майка ѝ е каракачанка.
“За мен това винаги е било една мистерия, една легенда, една прекрасна приказка, с проклятия, вещер, който участва в историята”, казва тя. “Катара” на гръцки език означава “проклятие”, а майчиният език на каракачаните е диалект на гръцкия език. Катара всъщност е най-тежкото проклятие за каракачаните.
“Легендата гласи, че 7-8 поколения назад във времето каракачанско момиче е пристанало на синеок, красив турчин, по собствено желание и по любов. Тъй като каракачаните са изключително затворено общество, до края на 70-те години те не се смесват с други етноси и се женят за каракачани, т.е. една такава крачка, извън общоприетото, е било много тежко”, обяснява тя.
Заради тази случка е направено проклятие на целия род, като форма на отлъчване заради престъпването на правила на стотици години и върху рода на бабата на Мария Лазарова, тегне това проклятие. Признакът на това проклятие пък са ярките сини очи.
“Основното послание на книгата е, че любовта не може да бъде поставена в никакви рамки, тя не познава рамки като религии, етноси, разбирания, одобрения, уговорени бракове, защото е по-силна от всичко. Тя съществува извън тези неща и езависимо, че има много смърт в книгата и много тежки развръзки и единствено първият разказ е с щастлив край, смъртта няма значение, когато има толкова голяма и истинска любов”, казва Мария Лазарова.
Чуйте целия разговор на Ива Дойчинова в звуковия файл.
