4
Жените се справят много добре с живота, понякога обаче се справят трудно със самите себе си, казва Мирела Иванова за новата си пиеса „Бележките под линия“. Тя е за трудното разбирателство между майката – известна актриса, и дъщерите ѝ, всяка по свой начин и надарена, и ограбена от живата. Битието им е заплетено в един общ възел. Въпреки всичко, което ги свързва, между тях има огромна емоционална пропаст.
"Бележките под линия" е моят личен прочит на сложното ни и интересно време, с всичката му недоизказаност, необясними личностни счупвания и зараствания накриво, с безмерните му олюлявания между възторга и нихилизма, между плача и смеха. Моята лична възхвала към жените, които с възхитително въображение и жилав стоицизъм изнесоха върху раменете си непосилието на живота и останаха изправени. Моят личен принос към веселия ужас на съществуването."
А ако не намеря сили да достигна
до вас, да ви узная,
да ви понеса: съзвездия от тайни,
неотгоними призраци,
неизиграни роли,
стаена скръб, сумрачни смисли,
а ако не намеря, ако не намеря сили...
Останете си
бележките под линия, които
ще прочета накрая,
най-накрая.
Сценография и костюми – Борис Далчев, хореография – Анна Пампулова, музика – проф. Христо Йоцов. В ролите: Мария Каварджикова, Параскева Джукелова, Илиана Коджабашева, Ана Пападопулу, Вяра Табакова, Ирина Митева.
Ето какво сподели за за творческите си инвенции и за опита в полето на драматургията поетесата Мирела Иванова в "Артефир":
"След премиерата на "Бележките под линия" се чувствам по особен начин. Първо, защото това е една дълго мечтана пиеса, написана преди 5 години с четири отлагани премиери поради сложната ситуация, в която се намираме. И сега, когато виждам това "искрящо като шампанско", както го определят някои от зрителите представление на режисьорката Катя Петрова, съм стъписана, но радостно стъписана. Защото това е обща работа, екипна работа, с толкова много съучастници. Поетът е самотник. Той живее единствено в думите, подчинени на друга, самотна игра, а трагикомичната игра "Бележките под линия" е срещата ми с един друг – нов свят."
Мирела Иванова разказа за истинската история, онова, което я е провокирало да напише пиесата: "Не крия, че във всяка една от героините съм вложила и част от себе си. Сякаш те започнаха да ме водят, да ме заплитат в своя страховит възел, да изразяват чрез своите гласове, да назовават нашето време от женска гледна точка. То наистина разказва за пробойните, за разломените ни биографии, за множеството тежки раници, които сме помъкнали като жени върху крехките си рамене, за да удържим живота в неговия смисъл. Да го опазим и да го продължим, по възможност – с любов."
Изкушението драматургия
"Драматургията е моето голямо изкушение още от ученическите ми години. Театърът е моето голямо изкушение, защото аз усещам и нося играта в себе си. Тя може да се види и в стихотворенията ми, които също обичат играта. И сега като че ли ме изкуши с възможността да говоря на различни езици чрез всяка от героините да изразявам едновременно и себе си, и един единен образ, който говори на различни езици. У всеки човек, стига да пожелае да го узнае, живеят безброй хора и те го разширяват вътрешно, озаряват душата му, създават конфликтите и страданията, и по тоя начин го обогатяват, оцелостяват. Не е лесно, но пък е невероятна преизпълненост. Драматургията дава точно тази възможност – да изразиш цялата си преизпълненост."
Чуйте повече от звуковия файл.
Снимки – Народен театър "Иван Вазов"
