Може би романът „Хотел Тито“ не би се различавал особено от друг добър роман, разказващ за порастването и тийнейджърските години на едно момиче, но този казва много повече. Защото ни оставя безмълвни пред жестокостта на войната, жестокост, която не е само на фронтовата линия, не е само там, където се стреля и убива. Привидно лекият и ироничен на места разказ на младата героиня за житейските перипетии на семейството ѝ, прогонено от родния Вуковар по време на военните действия постепенно обрисува другото лице на войната. 
Поражението е върху всички засегнати, а най-вече върху децата. Както пишат издателите, „в хода на повествованието, както и в живота, главната героиня се променя и израства, променя се и цялото общество около нея и макар че това израстване е трудно и болезнено, редом с горчивото познание на помъдряването в него се съдържа и нещо от загубената невинност на детството.“ Детството, което децата от хотел „Тито“, в който са настанени бежанците, сякаш преминава набързо, за да ги превърне в големи.
Книгата разказва за Хърватия от годините след войната и съдържа автобиографичен елемент. Авторката Ивана Бодрожич (1982) също е родена във Вуковар, баща ѝ също е убит в Хърватската война за независимост през 1991 г., а съдбата ѝ е подобна на съдбата на нейната героиня. Това е първият ѝ роман, който излиза през 2010 г., веднага е забелязан от читателите и критиката, получава награда за най-добра прозаична творба на годината и е преведен на няколко езика.
Младата хърватска писателка дебютира с поезия, а след „Хотел Тито“ издава още две стихосбирки, сборник с разкази, политически трилър и още един роман „Синове, дъщери“.
