В Световния джаз ден напомняме, че за "Слънчев джаз+" такъв е всеки ден. Ето и втората част от разговора ни с днешния гост на предаването, испанският китарист Хосе Луис Монтон. Тази вечер от 23 премиерно тук ще звучи музика от последния му албум "Фламенко и класика". Продължаваме с интервюто оттам, където бяхме свършили - мястото на текстовете, също негови авторски:
Сега свириш вековни класики, които не са имали текстове и сигурно ти е било по-лесно да напишеш свои?
Всяка тема ме инспирира. Зависи какво искам да разкажа. Например, „Вече няма тъга“ с Питинго идва от етюда на Шопен „Тъга“ и нещата са обратни. Първо избирам какъв да бъде фламенко стила и това го правя с всичките теми. Казах си, ще направя тъгата „алегриас“ и по същия начин са и текстовете. Говорим и за любов, и за нещата, които ние сме изживяли в момента, говорим за прегръдки, и за времето, когато нещата ще ги правим по-добре. Между ритъма, който избрах и текста, направих една тема, която нормално те кара да плачеш, но при мен бе по-скоро другия вид носталгия - когато ти си с приятелката си в къщи, навън вали и нещата може да изглеждат тъжни, но всъщност меланхолията не е тъга.
А защо Одата на радостта ти не я направи „алегриа“, а я направи „булерия“?
Ами защото ритмиката на Бетовен е същата като ритмиката на „булерия“, само слагаш пляскането с ръце и това е „булерия“. Също и Прелюдията на Бах си е „булерия“. „Булерия“ също не говорят за трагедии, това са празници, особено края на фламенко фиести, това е щастието в чисто състояние.
Имаш ли усещането, че си върнал музиката на Албенис към фламенкото?
Да, с цялото ми уважение с нея към него и с признанията за моите теоретични пропуски, съм си позволил много свобода, но с любов. Това е моят начин - правя нещата, които ми харесват, а пък времето ще реши какво съм допринесъл в музиката. Аз мисля, че нищо не съм допринесъл - просто съм направил нещо красиво, защото когато имаш един китарен концерт, той не трябва да прилича на другия, не трябва да бъде стереотипен. Има култ, свързани с техническата трудност, докато при мен чипът е сменен: отивам към красотата, към ритъма, хармонията и най-важното какво ще ти остане, когато си чул албума, дали ще искаш да го чуеш втори път.
Имаме неща които ни останаха извън диска. Според мен в един албум е достатъчно да имаш до 10 парчета, а имаме само две инструментални пиеси и осем изпяти. Предпочетох тази интензивност, да оставя нещо за после. Трябва да слушаш целия диск без да се чувстваш уморен. Концепцията понякога уморява - например възможността ти да изненадваш, не винаги присъства. Този проект може да бъде възприет много лесно.
Затова в „Слънчев джаз+“ решихме да изпратим Разпети петък с него:
