„От около 20 години изследвам Бусинската керамична школа. Когато седна на колелото, забравям за всичко освен за тези хубост, послание, дълбочина, които носят керамиката. Когато човек е навлязъл в определена материя, когато е искрен и си дава сметка какво търси, нещата се случват. Събрал съм знание и опит, време е да ги дам на тези, които се интересуват“.
Това сподели в интервю за предаването „Нощен Хоризонт“ грънчарят Захари Иванов. Майстор на глината, той се опитва да възроди традицията на Бусинската керамика, докато върви по собствения си път на все още овладяващ тайнството на занаята и предаващ тънкостите му на своите ученици.
Дълги години съдбата е въртяла невидимото си вретено, за да оплете Захари в магията на Бусинци. С нея той се е срещал през годините по един или друг начин. И днес се опитва да намали яркия контраст между това, което е било, когато в селото е имало стотици грънчарски колела, и това, което е сега – почти безлюдно място, което пази само спомена за онова време.
Бусинци е един от най-старите центрове на грънчарство в България, където е създадена керамична школа с корени, впити далече във времето. Характерни за школата са пищното скулптурно изграждане на фигуралните композиции върху ритуалните съдове и богатото оцветяване на изделията в различни нюанси на зеленото и жълтото.
Кой е Захари Иванов?
Той е на 48 години, има три деца. След третия път го приемат в Националната художествена академия, където отскоро е дипломиран магистър. Има две самостоятелни изложби и десетки участия в други експозиции. За над пет години излизане от ателието с грънчарското колело Захари е предал основите на занаята на много хора – на малки и на вече пораснали деца. Най-малкият му ученик е на 2 години, а най-възрастният – на 80.
„Едно от големите ми удовлетворения е, че съм помогнал на някой да бъде щастлив, докато създава нещо с ръцете си“, признава грънчарят. И връща лентата назад към неговата първа среща с глината:
„Още в 4-5 клас съм си копал сам глината и съм правил различни фигури. В 8 клас рисувах много добре, но с грънчарството - едва изкарвах за двойка и тройка. Когато си решиш да направиш нещо и му отделиш време, то се случва. През втория срок в 8 клас се засрамих и реших, че трябва да направя нещо и с грънчарското колело. Започнах да работя извънредно. В 9 клас вече се справях много добре... Винаги в живота си съм попадал между хора, които са ми помагали с професионално познание. Но това е и голяма отговорност, иначе защо е цялото това събиране на знания, ако си несериозен. Трябва да си земен и обикновен човек. Пътят е важен, как ще го изминеш. Защото всичко е един път. Ако ти е писано да направиш нещо, браво, значи са те посочили отгоре“.
И допълва, че въпреки добрата случка на нещата и откровенията, вижда, че има още много да гони.
Вдъхновението за Захари идва от собствените му творби, и по-точно от техните недостатъци. С времето в тях започва да забелязва слабостите и се стреми новите форми и цветове да са по-чисти, по-съвършени, по-искрени. Каквито за него са образците от Бусинската керамична школа.
„Както в народното ни творчество има втъкани дълбочина, познание, философия - в песните, в носиите, така и керамиката допринася да се затвори този кръг“.
Смесването на глината е една от тайните техники на майсторите в Бусинци по онова време. Те правели изделията си звънящи при почукване и използвали за багрила само местни материали. Тъй като медникарството не е било особено развито в областта, грънчарите задоволявали всички нужди на народния бит, като правели от глина дори съдове за варене на ракия и водопроводни тръби. Наследството на Бусинската школа се пази в етнографския музей в селото.
Захари вече е част от място, което ще се опита да съхрани духа на Бусинската керамична школа, предавайки тънкостите на грънчарския занаят. Мястото е пъстро като глинен съд и се намира във високите части на Трънския релеф - Жълтата къща в село Бусинци. В нея се организират ателиета по грънчарство, които могат да бъдат посетени от всеки, който иска да си източи сам глинен съд - с помощта на Захари.
В ателието на Захари в София компания му правят два заека и една котка. Освен негови съдове по рафтовете са наредени и находки, открити от него в антикварни магазини, като най-старата е на 200 години. При входа „гледа“ негов портрет, нарисуван от проф. Вихрони Попнеделев, с когото са работили заедно няколко години.
Искреност е думата, която обобщава работата на Захари.
Преди 20 години, когато завършва бакалавър в Националната художествена академия, неговата професорка му казала, че има едно качество - искреност, и че трябва да го пази. 20 години по-късно - през 2021-ва, когато се дипломира като магистър, получава същата оценка - „Захари прави искрено творчество“, но от друг член на изпитната комисия.
„Дори да не съм мръднал като автор, а съм запазил тази искреност, и то от погледа на други хора, пак добре е“.
И Захари признава, че малкото, което има, идва от погледа към океана, който за него е Бусинската школа.
„Това е писменост от глина, не може да се разглежда само като красив съд, защото ролята му е отвъд“, допълва грънчарят, отдавайки почит на хората от миналото, които са познавали земята и са ѝ благодарили, докато днес „сме в безвремие, мислейки, че сме много велики“.
„Най-хубавите и свети неща сме ги напъхали в музеите“.
