Eмисия новини
от 15.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Храмът "Св. Йоан Летни" над язовир "Пчелина" пази жив спомена за някогашното село

Язовир "Пчелина"
Снимка: bg.wikipedia.org

През 70-те години на миналия век на територията на днешната община Ковачевци е построен язовир "Пчелина". Водите му залели село Пчелинци, чието население било изселено. Оцелели няколко сгради, сред тях и извисяващата се на скалите над язовира стара църква на селото "Св. Йоан Летни". Параклисът, както днес наричат средновековния храм, не само пази жив спомена за някогашното село, но е и истински символ за силата и непреходността на вярата.

С указ на Държавния съвет от 12 януари 1978 година от списъка на населените места в България е заличено село Пчелинци. 10 години преди това селото е изселено, а на негово място е построен язовир. Хората получили обезщетения и се разпръснали. Основната част от тях се заселили в Радомир в т.н. Пчелински квартал, други отишли да живеят в Перник, в София, в Ковачевци и в останалите околни села. За по-младите, новината, че ги изселват, по-скоро била добре дошла, за по-старите обаче донесла само тъга. Половината от старите умряха, след като ги изселиха …от мъка, разказа един от изселниците - Първан Лазаров.

Язовирът погълнал къщите и дворовете, за историята на пчелинци останали да напомнят само църквата, училището, половината от гробищата и отделни къщи. Останал и параклисът „Св. Йоан Летни”, издигнат върху извисяваща се над язовира скала. За да се знае и помни, местните хора преместили всички паметни знаци, в оцелелия училищен двор построили и паметник, който да посочва мястото на бившето село.

„На това място беше село Пчелинци, което бе изселено за направата на язовир. Отначало той се казваше „Лобош”, но ние правихме постъпления и го прекръстиха на язовир „Пчелина”. Язовирът още не беше завирен 75-а година, а от тогава ние си правим земляческа среща там. И оттогава всяка година се събираме на последната неделя на август”, обясни Първан.

В Държавен архив Перник се съхраняват два лични фонда и колекция от документи за село Пчелинци.

"Първият фондообразувател е проф. д-р Михаил Попов - агроном, краевед, който е родом от селото. Колекцията от документи, които той ни е предоставил, съдържа невероятно красиви албуми със снимки на село Пчелинци, на жители на село Пчелинци, снимки с частични родословия. В това постъпление е и протоколната книга на селския общински съвет от 1920 до 1925 година. Интересен документ, с който разполагаме, е неговото слово, произнесено по време на първата земляческа среща. С принос към обогатяването на нашата памет за миналото на селото е и учителят и общественик Първан Гълъбов”, разказа Милена Симова- експерт в архива.

И ако тези, чиито родови корени са оттам, знаят и помнят, то за останалите, които посещават язовира, най-силно впечатление прави параклисът върху скалите - като символ на вярата. 

Милена Карамфилова, уредник в РИМ в Перник, посочи: 

„То си е черква за онези години. Тя се датира от изследователи, като основната публикация е на Стамен Михайлов от преди повече от 40 години вече. Той дава датировка от 15-16 век, въпреки че там има една плоча, на която е запазена дата 1350 г. Но дали това е истинската година на построяването - не може да се каже. Вероятно може да е преизградена по-късно. Тя си е типичната архитектура за този край - с малки размери, леко вкопани в земята. И днес тя ни напомня, че вярата винаги ще бъде над нас. Каквито и начинания да предприемем - тя ще ни води”.

През годините храмът е бил обект и на много посегателства. Външно е съхранен, но стенописите са в много лошо състояние. С консервацията на храма се е заел Радослав Александров. Той живее в София, но корените му са тясно свързани с този край:

"Моите корени са от село Поцърненци. От ранна възраст моите родители ме водеха там и макар че съм бил много малък, този параклис и тази гледка на язовира много ме впечатли. Аз често ходя там и виждам колко са осквернени стенописите. Свързах се с един прекрасен консерватор и реставратор - Китан Китанов, лично той ми обеща, че ще направим всичко възможно за консервация на храма. Сега започваме набирането на средства. Тъй като вероятно никой няма да ни помогне. Не сме се отказали от това да поискаме, да помолим за някаква помощ, но много вероятно е да се започне една кампания за набирането на средства", разказа Радослав.

За съхраняването на параклиса и на спомена за Пчелинци милеят и бившите жители на селото.

„В месеца по един - два пъти отиваме там, да видим. Там са ни минали младостта, детство. Всичко си спомняме”, каза Първан.

Репортаж на Елена Тамакярска в предаването "Преди всички" можете да чуете от звуковия файл. 


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.