3-ти май е Международен ден на Слънцето. Като такъв се отбелязва от 1994 година по инициатива на Международната общност по слънчева енергия.
Слънцето е най-близката до Земята звезда. Заедно с цялата Слънчева система то обикаля около центъра на Млечния път за около 250 млн. години със скорост около 220 км/сек. Налягането в центъра на Слънцето е над 340 милиарда атмосфери, температурата – 13 милиона градуса по Целзий. При такива условия протича термоядрена реакция, при която водородът се превръща в хелий. Всяка секунда Слънцето изгаря 700 милиарда тона водород. Всяка секунда на Слънцето се случват около 3000 взрива, всеки от които продължава няколко минути и обхваща региони с размер колкото Земята.
Още от древни времена Слънцето е било на особена почит сред хората. За това свидетелства и подредбата на празниците. Те са съобразени с движението му през годината, разказва директорът на Историческия музей в Стрелча Николета Петкова.
Според историка от Софийския университет проф. Костадин Абаджиев слънчевият култ у нас е привнесен.
В българския фолклор на Слънцето е приписван човешки образ. Слънчеви фигури се появяват и в архитектурата на възрожденските къщи. Освен като човешка фигура е рисувано и като познатото ни днес изображение с лъчи.
В наши дни Слънцето е запазило митичната си сила. Тя е запазена само в легендите и народните приказки.
Репортаж по темата можете да чуете в звуковия файл.
