Какво е реалността и как разбираме, че нещо е реално? – този въпрос занимава Ричард Докинс в книгата му The Magic of Reality.
Информацията, която добиваме непосредствено чрез сетивата си, безспорно е реална, пише Докинс, също и тази, до която достигаме с помощта на телескопи, микроскопи и радиовълни. Третият вариант е създаването на модели, които да докажат допускането, че дадена реалност работи по един или друг начин.
Именно такъв модел създаде неотдавна международен екип учени в лабораторията Ферми и откри отклонение в поведението на една субатомна частица, наречена мюон. Това изследване, както и няколко по-раншни, е на път да промени знанието ни за законите на физиката, на които се подчинява живота ни - всичко от това да залепим магнит на хладилника до начина, по който топката влиза в баскетболния кош - се подчинява на тези закони. Четирите фундаментални сили, които определят взаимодействието на обектите и частиците във вселената са: силата тежестта или гравитацията, електромагнитното взаимодействие, силното взаимодействие и слабото взаимодействие.
Изследването, проведено във Фермилаб, е на път да посочи съществуването на пета природна сила. Тъй като поведението на субатомната частица, която изследва не се подчинява на познатите ни физични закони.
За смисъла и значението на научните експерименти, не само тези на Фермилаб, но и по-раншните на учените от ЦЕРН, разказва доц. д-р Венелин Кожухаров от катедра „Атомна физика“ на Физическия факултет. Той казва, че е „важно не само откритието, но и точността и прецизността, с които е проведен експериментът. И, че Напредъкът в науката идва от високопрецизни изследвания, не толкова от разтърсващи открития.“
Доц. Кожухаров ни помага да навлезем в нелеката тема на физиката на елементарните частици и да си дадем сметка за обема и значението на работата на учените.
През 2014-а доц. д-р Венелин Кожухаров предлага конструирането на експеримента PADME (Positron Annihilation into Dark Matter Experiment) съвместно с италиански учени от Националната обсерватория във Фраскати, Италия. Експериментът е посветен на търсенето на т. нар. тъмни фотони – потенциален посредник на тъмната с познатата ни материя. Част от детекторите на експеримента са изработени във Физическия факултет на СУ, а през февруари тази година завърши набора на данни събирани няколко месеца и скоро се очакват нови резултати.
За всичко това Венелин Кожураво разказва в „Лабиринти на познанието“
