Eмисия новини
от 16.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Има ли подводни камъни в изборната технология

Снимка: БНР

За първи път у нас в по-голям мащаб машинното гласуване се случи през 2019 г. на евроизборите. Тогава 27% от гласувалите в секциите, където е имало машина, са избрали машинния вот, а 73% са предпочели хартията. На изборите през април тази година процентът на гласувалите с машина отново е бил 27%, отбеляза в интервю за БНР проф. Михаил Константинов, ръководител на фирмата преброител на изборите - „Информационно обслужване“.

„Такова съвпадение очевидно е доста рядко, но се случи. Три четвърти от българите предпочитат да гласуват с хартия, когато имат тази възможност.“

Михаил Константинов  Снимка: БГНЕС

Между 2.5 и 3 минути би следвало да отнеме на един човек гласуването с машина - това сочат предварителните оценки, поясни Константинов в анализа си за предстоящото гласуване с машини на предсрочните избори през юли.

При 5 800 000 избиратели по списък, в големите градове и големите секции на запад понякога гласуват около 1000 души в една секция, средно на секция се падат по около 400 гласуващи, допълни той.

„Би трябвало 500 машини да се намерят. Друг е въпросът как ще ги разнасят по света“, посочи Михаил Константинов относно машинното гласуване в чужбина. Секциите в чужбина ще бъдат над 400, може да отидат към 500, уточни математикът.

Снимка: БГНЕС

Константинов припомни, че на отминалите избори е прогнозирал „перфектната буря“ заради „идиотския протокол“, който е съдържал напълно излишни неща.

С машинното гласуване резултатът се отчита лесно и бързо в края на изборния ден, изтъкна проф. Константинов.

Ако някъде машини се повредят и няма достатъчно бюлетини, хората няма да успеят да упражнят правото си на глас, предупреди обаче Михаил Константинов.

„Въпросът е какво ще се случи, ако една машина се скапе. А ако се скапе една машина в Австралия, какво правите?“

Тенденцията продължава и се запазва – Изборният кодекс да се променя броени дни преди изборите. Това е 20-ият път от 2014 година, когато този кодекс беше изработен, коментира Стоянка Балова, изпълнителен директор на Института за социална интеграция и член на Обществения съвет към ЦИК.

Относно капацитета на машинния вот Балова заяви, че на изборите през април на малко места са пускали по двама души, които да гласуват паралелно – и с хартия, и с машина и на повечето места е бил допускан само по един избирател в секция.

При наличие на машинно гласуване донякъде се обезсмисля видеонаблюдението, смята още Стоянка Балова.

Може би е добре да се премахне изобщо хартиеният протокол с оглед улесняването на комисиите, каза още тя. 

Двете гледни точки чуйте в звуковите файлове.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.