„Хубавото при съвременния танц е, че имаш свободата да се изразяваш по начин, който ти идва отвътре. Има огромно пространство, което можеш да използваш и да приложиш всички натрупани знания досега, както и да експериментираш с нови неща.“ Това казва хореографът Стефания Георгиева.
Съвременният танц не се ограничава само в техниката на балета, на стрийт танците или на други видове танци, а музиката може да е всякаква – дори липса на такава или просто тишина. Може да е класическа или съвременни мотиви, зависи какво те вдъхновява, обяснява Стефания в предаването „Изотопия“.
Нейната платформа и личен проект за съвременен съвременен танц е „Атом Театър“. Тялото и архитектурата винаги са били интересни за Стефания като комбинация.
„Да изкарам танцьор навън, да изкараш сценичната ситуация в несценично пространство, където хората просто минават, е любопитно, визуално интересно за мен като хореограф“, признава тя.
Сцената си има свои качества – там влизаш в един свят, който контролираш целия. Навън не можеш да контролираш нещата и трябва да се съобразиш с времето, с пространството, с реакцията на хората, да не се разсейваш, разказва Стефания Георгиева, за която да танцуваш навън е повече от смелост, защото не можеш да предвидиш какво ще се случи.
През танца и хореографията Стефания Георгиева изразява различни свои преживявания и идеи. Последното й представление е върху разказ на Хорхе Букай, в който се е припознала.
Съвременния танц не можеш да го вкараш в някаква рамка, убедена е Стефания.
Тя се занимава с изкуство от дете – има опит с бойните изкуства, рисуването, актьорското майсторство. Движенията и танца открива в НАТФИЗ.
„Открих, че движението може да изразява идеите ми, да комбинира всичко, което съм правила и съм учила досега.“
Преди време Стефания и съпругът й Иван-Александър решили да се преместят да живеят на село – в неговото ямболско село Воден. „Аз много обичам природата, уединението, обичам да живея в къща. Тук почувствах мястото като свой дом. Прекрасно е. Всеки да си го причини, който може - просто да отива на село“, сподели тя пред БНР.
В селото има много деца и младежи, на които им се танцува.
„Опитвам се да ги отпусна - да танцуват така, сякаш са сами в полето. Търся техния начин на движение, как да ги направя уверени в телата им, да обичат телата си, да не се притесняват.“
