„Сядам на прага и се срещам със себе си, рисувам цветни сънища“, споделя за себе си художникът.
„Ето тези заминавания, връщанията, носталгията, илюзията. Странни напуснати пейзажи, замъци, домове, в които никой не живее. Общо взето, живея в миналото си. Седя на прага, като дете, което се връща някъде отдавна. И рискувам понякога да се размина или да се срещна със себе си.“
Бонев има дългогодишен опит като сценограф, работил е в куклен театър. Носител е на повече от 10 награди за живопис и три за сценография.
„Кукленият театър ми помогна за живописта и обратно. Нещата ми бяха цветни – куклите, декорите. Това е период, в който се учиш, защото е колективно изкуство – не си сам в ателието.“
„Всички деца обичат да рисуват. После в училището ги проваляме“, отбелязва художникът.
Картините на Пламен Бонев са пътували към различни хоризонти на света – Уругвай, Полша, Русия, Германия, Франция. Участвал е в над 150 изложби. Водил е курсове в Люксембург.
„Когато човек прави абстрактно или полуабстрактно изкуство, 99% от хората отминават“, казва майсторът на четката, който се учи „от големите художници, още от Ренесанса“ и признава, че „няма идеално време за правене на изкуство, няма идеално време за рисуване“.
„Избрали сме тази илюзия, наречена изкуство. Има си и хора романтични. Да не забравяме, че и дъската за гладене е била сърф, който си е намерил сигурна работа. Ние не сме от тези“, намигва Пламен Бонев и напомня, че артистът е винаги в състояние между две изложби.
Още за неговото изкуство чуйте в звуковия файл.
Снимки: Славена Илиева
