"Мисля, че винаги съм бил заинтригуван от темата за щастието. Винаги съм се интересувал от хората. От това как се създават условия за добър живот. Започнах Института за изследване на щастието преди 8 години. Направих го, защото ми беше любопитно как така Дания винаги е по върховете в класациите за щастие. Реших, че е добре да има някой местен, който да внесе повече яснота по темата. Усещах, че има много хубава енергия в това поле. Будувах нощем, мислейки за всички проекти, които могат да се развият по темата "щастие".
Това сподели пред БНР каза за БНР Майк Викинг. Той е изпълнителен директор на Института за изследване на щастието в Копенхаген. Автор е на статии за престижни международни печатни медии като "Уошингтън Поуст", "Хъфингтън Поуст", "Гардиън", "Таймс". Автор е на книгите "Малък наръчник по хюга", "Малък наръчник по люка", "Изкуството да създаваме спомени".
Викинг решава да напусне ежедневната си работа и да започна Института за изследване на щастието.
"В началото бях аз, добрата идея и един лош лаптоп. Сега сме 10 души – множеството са в Копенхаген, но вече имаме хора и в други части на света. Това бе най-доброто решение, което някога съм вземал. Работим за различни клиенти, в различни страни. Целта на работата ни е да отговорим на три въпроса – как се измерва щастието, защо някои хора са по-щастливи от други и как да подобрим качеството на живот. Питаме се и как да преправим политики, градове и работни места, за да сме по-щастливи".
Майк Викинг e имал много добре платена работа, преди да основе Института за изследване на щастието. Въпреки колебанието се случва нещо, което го убеждава да тръгне към своята мечта. Негов колега умира на 49 години. Точно на толкова е и майката на изследователя, когато той я губи. "Спомних си, че никой от нас не е вечен", споделя той.
"Мисля, че колкото повече говоря с хората, независимо дали е в София, Пловдив, Бейджинг или Мексико, все повече забелязвам колко еднакви сме, когато става въпрос за щастие и благополучие. Искаме малко или много едно и също от живота. Всички търсим смислена работа, но и свободно време. Всички търсим връзката с другите хора. Не само романтична и приятелска, но и стабилни отношения със семействата ни. Мисля, че всички търсим своя смисъл в живота. Понякога това идва във формата на работа, понякога по друг начин. Всички се надяваме да бъдем здрави и щастливи. За мен добрият живот е ястие с много различни съставки. Разковничето е в ежедневното удоволствие. Да си позволиш приятна вечеря с хубаво вино насред приятелите и семейството ти, това е добро начало на хубава вечер за повечето хора. Независимо дали си в София, или в Копенхаген. Има ли проблем, който всички срещаме в търсене на щастието си? Няколко са основните. Някои хора страдат от самота, особено днес, това е много актуален проблем. Други страдат от липса на смисъл в живота си. Мисля, че всеобщ проблем е и бедността. Разбира се, парите не са гаранция за щастие, но ако липсват, могат да бъдат причина за нещастие. Да, има някои всеобщи глобални проблеми, с които всички се сблъскваме, но всеки човек е в различна ситуация", допълни Викинг в предаването "Нощен хоризонт".
Първа стъпка като автор на бестселъри той прави с написването на "Малка книга за хюга". Без да очаква, че това ще стане световен феномен, това е поредният риск, който се оказва успешен.
"Беше забавно, защото хюга е голяма част от датската култура. Нещо, за което говорим постоянно. Отиваш на парти и казваш – о, това е толкова хюгърли, изкарвам си много хюгърли време. То е част от езика ни. Част е от националната ни идентичност. Датчаните го виждат като нещо наследствено. Не мисля, че това е така. Чувствах се толкова хюгърли в София и Пловдив, колкото в Копенхаген. Датчаните си мислят, че е нещо много датско. По същия начин американците мислят, че свободата е нещо американско. Харесва ни да мислим, че хюгата е нещо наше. Беше забавно да започна да изучавам този феномен".
Какво всъщност значат термините хюга и люка?
"Най-кратката дефиниция за хюга е изкуството да създадеш приятна атмосфера, люка е датската дума за щастие. Хюга се отнася до атмосферата. За датчаните хюга е начин да намериш ежедневното щастие. Не става въпрос за някакво огромно усещане, което срещаш веднъж в живота. По-скоро чрез хюга искаме да открием приятни моменти. Преди това интервю се наслаждавах на чаша кафе навън, на терасата. Ето това е приятен момент на ежедневно щастие. Това е нещо, което мога да контролирам. Не мога да контролирам пандемията, например, но мога да изпия кафето си в приятна атмосфера за 10 минути преди този разговор. Построяването на моменти като този, може да ни доведе до цялостното удоволствие от живота".
Важна част от пътя към щастието са и спомените. Онези малки моменти, към които се връщаме от време на време. Те провокират различни емоции. Според Майк ние и сами можем да изберем как да ни въздействат. Нещо, което описва в книгата си "Изкуството да правиш спомени".
"Написах книгата, защото осъзнах, че спомените са страшно важни. Виждаме, например, когато хората страдат от депресия, те не просто не се чувстват добре в момента, а много от тях имат проблем с това да си спомнят за щастливите времена. Виждаме и другата крайност - когато хората могат да извлекат положителна стойност от живота си благодарение на миналото. Помислих си, добре, щом можем да сме щастливи, спомняйки си минали неща, как можем да създадем щастливи моменти сега, за да сме сигурни, че преживяното преди, ще ни направи щастливи и за в бъдеще. Мисля, че най-големият "аха" момент беше, когато осъзнах, че мога да направя много, за да въздействам на това, което аз, приятелите и семейството ми ще помним в бъдеще. Така можем да станем архитекти на спомени. Най-важната съставка е вниманието. Преди няколко години на едно от представянията на книгата си говорих с читател от Полша. Тя си спомни за времето, в което е била на осем години. Вечеряли заедно с майка ѝ и сестра ѝ. Спомняше си за това прекрасно време, в което се смеели и се чувствали добре. В един момент майката ги погледнала и казала – надявам се, че ще си спомняте за този момент. Това подчертава колко силен инструмент е вниманието. В книгата разказвам за това как да използваме различните сетива – миризма, звук, зрение и вкус, за да си спомняме неща. Както и как да помагаш на децата си да се държат за щастливите моменти, когато пораснат".
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
