Обръщаме поглед към техните предшественици - какво направиха и не направиха служебните кабинети на България и как се разви съдбата на техните премиери.
По правило служебните кабинети идват след криза. Затова винаги се намират в преса - между големите очаквания и стеснените правомощия. За около 3 месеца те трябва да се справят с организирането на честни избори - основната им задача, но в ситуация, в която загубилите властта ги подозират в манипулации.
Затова и обикновено за министрите, но особено за премиера, се търсят обществено приемливи фигури, които да снемат поне част от натрупаното до момента напрежение.
Въпреки че служебните кабинети нямат право да променя бюджета и данъчната политика, да сключват международни договори и да вземат държавни заеми, първите два са запомнени с мащабни действия. Първият например осъществява 22 приватизационни сделки на стойност 5,3 милиарда стари лева.
Прощъпулникът ни носи и единствената досега жена-премиер. Ренета Инджова поема кормилото на властта на 17 октомври 1994 г. и управлява до 25 януари следващата година, след което е наследена от Жан Виденов. От управлението тя излиза с висока оценка и с прозвището българската Желязна лейди. Самата тя има самочувствие за свършеното, макар днес да отказва да дава съвети.
Това беше политическият й връх. През 2012-та Инджова е назначена за директор на Националния статистически институт, но само две години е по-късно е освободена от тогавашния премиер Пламен Орешарски. В официалното прессъобщение от Министерския съвет беше записано, че той е изразил признателност за усилията й, но неофициалната версия е, че е отстранена заради открити грешки при преброяване на населението.
С добро беше запомнен и следващият служебен премиер. След падането на Виденов изпълнителната власт пое Стефан Софиянски. Той управлява страната от 12 февруари до 21 май 1997 г., за да я предаде на Иван Костов. На себе си той също дава висока оценка:
В политическата кариера на Софиянски са записани три мандата като кмет на София и един депутатски, но и 4 години съдебни дела до окончателното му оправдаване. Последно за него се чу преди тези избори, когато се оказа в коалиция със Съюза на комунистите. По думите му - станала грешка.
Двете правителства, съставени от Росен Плевнелиев, не могат да се похвалят с големи постижения. Те идват след протести - първо срещу ГЕРБ, после срещу кабинета "Орешарски". Първото, функционирало от 13 март до 29 май 2013 г., ще се запомни с куриоза - служебният премиер и външен министър Марин Райков се самопредлага и самоназначава за посланик в Лондон, където все още е. Вторият кабинет, държал властта между 6 август и 7 ноември на следващата година, има за премиер конституционалистът проф. Георги Близнашки. Бивш депутат от БСП, сега той е критик на протестите срещу ГЕРБ и ги нарича "опит за държавен преврат" . Отношението към неговото управление не е еднозначно.
От 27 януари до 4 май 2017 г. служебен премиер беше друг професор - бившият председател на НС от НДСВ Огнян Герджиков. Тогава ревизия започна само тогавашният служебен министър на отбраната Стефан Янев, който провери над 100 обществени поръчки в повереното му ведомство, предаде 45 от тях на прокуратурата и извърши смяна на кадрите във висшия ешелон.
Още тогава беше ясно, че президентът не е получил това, което е искал и ако му се наложи отново да съставя кабинет, ще бъде още по-радикален. Логично премиер стана Стефан Янев. Към него има много очаквания. Мая Манолова вече му е изпратила сигналите от своята комисия.
Още по темата в звуковия файл.
