Eмисия новини
от 22.00 часа

Андерс Ослунд: Русия е залязваща сила, а залязващите сили са опасни

Денят на победата - Москва, 9 май 2021 г. Путин с таджикския си колега Емомали Рахмон.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

В речта си на Червения площад по повод 76-тата годишнина от победата над нацизма президентът на Русия Владимир Путин говори за русофобията, надигала се в центъра на Европа преди близо век, в навечерието на Втората световна война, и предупреди, не за първи път, за възраждане на „много от нацистката идеология“ днес. „Русия последователно отстоява международното право и при това ще защитаваме твърдо нашите национални интереси." Тези думи на Путин не се харесват на Запад.

Тълкувам думите на Путин като признак за залязваща сила. А залязващите сили са доста опасни“, казва в интервю за БНР шведският икономист Андерс Ослунд, старши сътрудник в Атлантическия съвет.

„Русия в момента притежава такава военна мощ, каквато не е имала отдавна. И в ситуация като сегашната такива лидери са склонни да използват тази мощ, преди да я загубят. Смятам Путин за човек, който досега винаги е избягвал риска, а вече активно го търси - като бизнесмен, който е изправен пред фалит.“

Наистина ли Западът е погълнат от русофобия?

„Не. Но хората виждат много добре какво се случва. Кремъл непрекъснато отрича реалността. Репутацията му е такава, че дори вече има такова клише: не вярвайте на нищо, докато Кремъл не го отрече. Така напоследък научихме, че Русия изпраща екипи от Федералната служба за сигурност и Главното разузнавателно управление да убиват и тровят хора в Европа. Това се случи на България, също и на Чехия. И тепърва ще научаваме още повече.“

Владимир Путин   Снимка: ЕПА/БГНЕС

Не звучи ли малко странно заявеното от руския президент, че страната му брани непрекъснато международното право?

„Путин има отколешен навик да преиначава нещата. Защото с окупацията на Крим Русия нарушава Хелзинкската декларация от Конференцията по сигурност и сътрудничество в Европа през 1975 година и Парижката харта за Нова Европа от 1990-а. Както и няколко двустранни споразумения с Украйна. Така че Русия не би могла да пренебрегва международното право повече, отколкото вече го прави. Изявленията на Путин са значими само по отношение на посланията в тях. Ето, в Деня на победата тази година той заяви: „Ние сами спечелихме войната.“ Под „ние“ имаше предвид Съветския съюз, като дори не спомена поименно Украйна и Беларус, които са изстрадали най-много. Освен това подхвърли индиректно, че Западът сега бил следвал нацистката идеология.“

Какво стои зад тази враждебност към Запада? Западът ли е най-голямата заплаха за властта на Путин в Русия?

От 2009 година Русия практически не е имала икономически растеж. А от 2014-а нетните доходи на руснаците са намалели с 11 процента. Това означава, че икономическата политика на Путин е пълен провал. Но това не го притеснява. Вместо това се опитва да мобилизира подкрепата на руското население по два начина. Първият е да подклажда национализма чрез агресивност към Запада. Той има нужда от Съединените щати като враг. А отскоро показва, че като такъв е набелязал и Европейския съюз. И вторият начин - като увеличава репресиите в Русия. В това отношение положението не е било толкова лошо от 1987 година.“

Публикувахте наскоро анализ на ефективността на западните санкции срещу Русия. Заключавате, че ефект от тях има. Достатъчен ли е обаче този ефект?

Отговорът на този въпрос винаги е „не“. Защото ако бяха достатъчно ефективни санкциите, Русия вече щеше да се е изтеглила от Украйна. С тях обаче все пак бяха постигнати две неща. Първо - ограничено беше настъплението на Русия в Украйна през лятото на 2014-а. И второ - икономическият й ръст всяка година е с 2,5 до 3 на сто по-малък. Докато руската икономика е стагнирана, Централна Европа трупа по 4-5 процента отгоре през последните 7 години.“

Денят на победата - Москва, 9 май 2021 г. Руският президент се среща с ветерани и военни по време на традиционния парад. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Има ли червена линия - граница, която Западът трябва да внимава да не пресече с увеличаването на санкциите срещу Русия, за да не предизвика нежелано развитие на събитията - нещо като малките и кратки войни, каквито Путин вече предприе първо в Грузия, а после и в Украйна?

„Не смятам, че в такъв случай виновни биха били санкциите. Но, разбира се, военни действия трябва да бъдат избягвани. А със санкциите не бива да се действа прибързано. Защото да не забравяме как Съединените щати отидоха твърде далеч в случая с Олег Дерипаска през 2018-а, но се оказа, че компанията "Русал" е твърде голяма, за да бъде санкционирана - като банка, която е твърде голяма да фалира. И се наложи Вашингтон да даде заден ход.

Все пак натискът трябва да се увеличава постепенно. На първо време всичките тези убийци, които обикалят необезпокоявани из Европа, трябва да бъдат спрени и да не могат да напускат Русия. Трябва да бъдат санкционирани и всичките протежета на Путин и олигарсите, които работят за него. Макар за това да има известно колебание във Вашингтон - заради провала с Дерипаска. Трябва да се затягат и финансовите санкции, както и ограниченията за руския износ, особено на военна продукция“, смята Андерс Ослунд.

Какви са според вас шансовете за ново начало в отношенията на срещата Путин-Байдън, която се очаква идния месец?

„Никакви! Познавам Байдън. Всички във Вашингтон го познават добре. Той винаги е прям. И е президентът с най-голям външнополитически опит след Джордж Буш-старши. Знае как да преговаря. Подозирам, че на тази среща големия въпрос, който Байдън ще повдигне, ще е за Донбас. И ще каже на Путин, че е по-добре да се махне от там, защото иначе санкциите ще се затягат.“

Принципно тогава - какво трябва да се случи, за да могат отношенията на Запада и Русия да се променят към по-добро?

„Смяна на режима в Русия. Защото тя към момента е авторитарна клептокрация и няма перспектива за намаляване на репресиите - заради падналия рейтинг на Путин. От анализите на „Левада център“ се вижда, че една трета от руснаците са против него, една трета го подкрепят и една трета са опортюнисти - не виждат да се задава някаква промяна, но и не застават категорично зад Путин.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.