„Майка ми е част от това, което съм. Това е някакъв страшен пример, както и баща ми, които са най-взискателните хора, които познавам. Чувствах, че не мога да отговоря на изискванията и това много страшно ме травмираше. Много късно започнах осъзнато да разбирам за какво става дума“, сподели професор Десислава Минчева в ефира на предаването „Нощен Хоризонт“.
Проф. Минчева завършва специалност "Живопис" в Националната художествена академия в класа на акад. Светлин Русев през 1981 г. Автор е на над 50 самостоятелни изложби – у нас и в чужбина. Носител е на Златен медал за рисунка на Фондация “Агаци”, Италия. Бивш член на Изпълнителното Бюро на Съюза на българските художници и професор по рисуване в Художествената академия. Изнасяла е лекции в Париж, Мексико сити, Барселона, Милано, Сиан, Ханджоу.
В предаването проф. Минчева се върна назад в годините:
„Аз бях един доста посредствен студент. Никога не съм правила кой знае какви неща. Честно, без никаква куртоазия го казвам. В гимназията по живопис ми писаха една четворка, ама мисля, че и тя беше по милост. Не можех да рисувам с акварел. За мен това беше нещо непосилно. Имах колеги много по-талантливи от мен. Повечето от тях не се реализираха. Единствено и само заради характера“.
За академик Светлин Русев проф. Десислава Минчева разказа:
„Той се опитваше да ни занимава с философски въпроси. Получих много сериозни уроци. Имах късмет. Той също имаше своите недостатъци, но не съм чула да казва лоша дума за някого. Това бяха уроци по морал. Той и родителите ми са критерии за нещата, които правя днес“.
За личността на проф. Минчева говори изкуствоведът проф. Аксиния Джурова:
„Десислава Минчева е класически майстор на живописта, тя е един от редките примери в нашето изкуство за продължение на фамилната традиция, защото това не е никак лесно. Тази година е много ползотворна за Десислава. Тя получи Националната награда „Захарий Зограф“ 2020 г. в Самоков“.
Целия разговор с проф. Десислава Минчева чуйте в звуковия файл.
