Тази история започва с едно завещание, направено в началото на 70-те години на миналия век. Славка Проевска, която изпълнява и волята на своя вече покоен съпруг и лекар на гимназията Борис Проевски оставя завещанието си в Държавния архив. Текстът на завещанието представи директорът на Националната хуманитарна гимназия Марин Митов:
"Днес, 10 март 1972 година доброволно без ничие чуждо вмешателство и давление върху мен при пълно съзнание и добро здравословно състояние правя моето саморъчно завещание на българската политехническа гимназия "Кирил и Методий", град Благоевград, бивша Солунска. Аз, възпитаничка на Солунската българска девическа гимназия, завещавам цялото движимо и недвижимо имущество и пари, което имущество ще се намери налице при моята смърт в района на Република България, на което тя да стане собственик и се разпорежда с него, както намери за добре учителският ѝ съвет. Завещанието правя в памет и на моя съпруг д-р Борис Ташков Проевски, възпитаник на Солунската българска мъжка гимназия и училищен лекар при същата гимназия в Благоевград".
В социалистическия период няма как завещанието да бъде изпълнено, защото училищата са държавна собственост. За дарението ръководството на НХГ разбира 25 години след това. Тогава директор е Севда Марковска, а сегашният Марин Митов е учител в училището. Времената вече са други и училището предявява своите претенции. Така се разкрива истината, че дареното е присвоено от община Благоевград.
"Ние научаваме за това завещание около 2000-та година. Тогавашната директорка г-жа Марковска прави опит да влезе във владение училището на имотите на г-жа Проевска като най-апетитният имот е този срещу стария МОЛ, където и досега мястото е празно. Мястото е твърде апетитно, защото се намира в центъра на града", допълни в предаването "12 + 3" Марин Митов.
В продължение на няколко години директорът на НХГ, бивша Солунска, прави неуспешни опити да разговаря с бившия кмет Атанас Камбитов. През 2014 година Марин Митов отправя питане с официално писмо, а от отговора разбира, че е поставен пред свършен факт:
"Той ми отговаря официално с писмо, че имотът е продаден и основният мотив да се продаде имотът е, че е изтекъл срокът на строителното разрешение. И ми пише, че имотът е продаден за 396 хиляди лева".
Като знак на съдбата и нейната благосклонност към Националната хуманитарна гимназия преди пет години се появява друг дарител - световно известният предприемач Антон Стефов, производител на бронирани автомобили, родом от Благоевград и бивш възпитаник на училището:
Но желанието на дарителя, някак си неслучайно, отново се препъва в условности и разтакаване. В двора на гимназията не могло да се построи хорова зала, защото там по европейска програма е планирано изграждане на спортна зала. С решение на общинския съвет се предоставя терен в двора на междуучилищния център, бившият икономически техникум. Процедурата е блокирана с аргумента, че трябва да се вземе становище от МОН и от Министерство на културата заради статута на старата училищна сграда.
През 2019 година наистина гимназията е включена в проект с европейско финансиране, като е направена отоплителна инсталация, сменена е дограмата и е освежена фасадата на училището. Оказва се, че останалите пари не стигат за спортна зала и никоя фирма не се наема да я направи:
"По мои сведения около 440 хиляди лева са останали, които явно не им стигат за построяване на спортна зала, явно им се струват малко и вероятно е така, защото и други конкурси са проведени след това, на които конкурси хората не желаят, отказват се като разберат за какво става дума, какво трябва да построят среща каква сума".
Така се компрометира и този проект, който към момента няма изгледи да бъде завършен.
С решение на педагогическия съвет, директорът на НХГ, бивша Солунска, сезира прокуратурата за всичко.
"В съда казусът влезе преди няколко месеца, когато аз вече реших да си търся правата по съдебен път, т.е. на училището като дадох материали и документи и в прокуратурата, за да се види дали има престъпление".
Ръководството на гимназията няма да спре тази 20 годишна битка за справедливост, но умората и омерзението е трудно скрие дори и такъв деликатен човек, какъвто е директорът Марин Митов:
"На практика вместо да имаме сега две зали - една спортна по "Региони в растеж" и друга хорова зала, дарена от господин Стефов, ние не можем да построим нито едната, нито другата зала и се оказва, че в нашата страна завещанията нямат особено значение, нито волята на дарител, който иска да построи зала, но не му се разрешава".
Повече можете да чуете в звуковия файл.
