Eмисия новини
от часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Който контролира кабела, има потенциала да контролира и данните

Снимка: pexels.com/Brett Sayles

Интернет инфраструктурата под Средиземно море е толкова важна, колкото и газопроводите – това констатира анализ на бюрото на Европейския съвет за външна политика в Рим. Това се доказа и в началото на тази седмица, когато беше разкрито, че от 2012 г. до 2014 г. американската Агенция за национална сигурност е шпионирала европейски политици, включително германския канцлер Ангела Меркел, през интернет кабели. Въпреки че често остава на заден план, темата за дигиталната инфраструктура и борбата за надмощие в технологичния сектор в Европа между Съединените щати, Китай и Европейския съюз има отражение почти във всяка сфера на обществения живот. Това каза за БНР един от авторите на доклада – Артуро Варвели – ръководител на бюрото на Европейския съвет за външна политика в Рим.

Европейската икономика все повече ще разчита на дигиталната инфраструктура – тенденция, която беше ускорена и от пандемията от коронавирус. Зависимости в този сектор проправят път на повишения риск за чуждо икономическо или политическо влияние, загуба на дигитален суверенитет и ограничаване на възможността държави, компании и хора да решават сами дигиталното си съществуване. В този дух са заключенията на доклада, озаглавен „Европа рискува да загуби битката за дигиталната инфраструктура от САЩ и Китай” на бюрото на Европейския съвет за външна политика в Рим. Неговият ръководител Артуро Варвели обобщава основните изводи в него:

„Подводните интернет кабели са част от геополитическата технологична надпревара. Тези кабели са важни толкова, колкото и нефтопроводите и газопроводите, като например „Северен поток 2”. В нашия фокус е нарастващото геополитическо съперничество между САЩ и Китай в по-далечните съседи на Европа – в Близкия Изток и особено Африка. 97 процента от международната комуникация преминава през подводни кабели. Според някои изчисления общата дължина на тази мрежа е 900 000 километра, равняващи се на почти два пъти и половина разстоянието между Земята и Луната. За изграждането на тази инфраструктура се изисква модерен технологичен капацитет. В тази напревара Китай и САЩ имат различни подходи, но са изпреварили с голям темп ЕС, що се отнася до влияние и интернет инфраструктура, от която зависят различни държави. ЕС има амбицията и потенциала да стане дигитално независим, но му липсва всеобхватна стратегия за сектора в която отделните правителства да са основни играчи. ЕС трябва да налага стандарти в индустрията, да подпомага европейските телекомуникационни компании, да печели сделки в чужбина и да защитава интернет инфраструктурата срещу вреждебни сили. Така, ЕС ще допринесе за един истински дигитален суверенитет.”

Защо технологичната дейност на Китай в Средиземноморския регион е причина за притеснение в Европа? А носи ли тя все пак някакви позитиви?

„Китайската дейност, насочена към интернет инфраструктурата в Средиземноморието и Европа трябва да бъде особено обезпокоителна в политически и геополитически план. Интересно е, че много се тревожим от въпроса с 5G технологията, а в същото време същите данни, които преминават през нея, преминават и през подводните кабели. Регулаторните правомощия на ЕС за дигиталната инфраструктура не изпълниха потенциала си. А Пекин не играе по европейски правила. И докато китайски компании все повече установяват отношения с правителства и местни консорциуми, този – китайският подход, е вероятно да надделее. Който контролира кабела, има потенциала да контролира и данните. Друг момент в напрежението между Брюксел и Пекин е свързан с обвиненията в дъмпинг. Този въпрос е особено важен за китайската стратегия, защото така се деформира пазара. Ако от значение е единствено цената, европейски, а и други компании ще предпочетат по-евтиния вариант, като така ще осигурят на китайските компании, и оттам – на Пекин, конкурентно предимство. Ясно е, че проблемът е политически, тъй като по-евтините цени ще позволят на Китай да разшири присъствието си в Европа и не само. Геополитическите последици от китайските инвестиции в подводните кабели се усещат не само като амбициозни инфрструктурни проекти като известния „Кабел на мира”, който започва в Карачи, Пакистан, и се планира да свръшва във Франция, но и като връзки, които китайската мощна група в оптичните кабели има с китайската политическа и военна екосистема.”

За да се реши един проблем е важно да се анализират и причините да се стигне до статуквото, което в момента е неевропейски технологични компании, най-вече американски и все повече китайски, да разширяват дейността си на нашия континент и то безпрепятствено.

„Европа трябва да вземе под внимание факта, че подводните кабели са важна част от дигиталната й стратегия. Защото ЕС активно работи за определянето на по-силна политика за разработването на интернет инфраструктура и нейните геополитически последици. Но се изискват допълнителни стъпки, ако ЕС иска да оползотвори по-пълно влиянието си, да защити и насърчи интересите си в този сектор. Според мен е важно да се създаде един нов подход към изграждането и защитата на интернет инфраструктурата, като така Европа ще се погрижи за собствените си интереси и ще засили европейската икономика.”

През май Европейският парламент с голямо мнозинство замрази преговорите за Всеобхватното споразумение за инвестиции между Брюксел и Пекин, докато са в сила санкциите от страна на Китай срещу евродепутати и европейски учени. Те бяха наложени като ответна мярка на европейските санкции заради нарушения на правата на човека срещу мюсюлмански етнически малцинства в провинция Синдзян.

Какви стъпки предприема Европейският съюз, за да се предпази от злоупотреби от чужди играчи в технологичния сектор и какво още трябва да направи, за да подсигури дигиталната си инфраструктура, според ръководителя на бюрото на Европейския съвет за външна политика в Рим Артуро Варвели:

„Има много дейности, които Европа би могла да задейства, за да има стратегия в сектора за подводните кабели. Първата е да се изработят общи европейски цели, насоки и директиви за консорциумите, лицензите и новата дигитална инфраструктура, защото ЕС има силата да установи референтен критерий по въпроси като широколентови услуги и диверсифицирането на пътищата за връзка. ЕК може да направи препоръки по този въпрос, както и да предупреди страните членки да не участват в проекти, включващи компании, които могат да представляват заплаха за европейските интереси. Второто важно нещо е да се подкрепят паневропейските консорциуми чрез европейски проекти. ЕК трябва да определи няколко важни проекта, чиято цел би била да диверсифицира маршрутите на кабелната мрежа и да увеличи европейския капацитет за мобилни широколентови комуникации. Третият момент е да се насърчи търсенето на дипломатическо решение за спорове в Източносредиземноморската изключителна икономическа зона. Това е важно за диверсифицирането на маршрутите на подводните кабели. Може да се издаде препоръка към страните членки да не възпрепятстват строителството и поддръжката на подводни кабели в тяхната зона. Четвъртият етап е да се защитава сигурността на интернет инфраструктурата и данните на потребителите. Защитата на дигиталната инфрструктура трябва да е за ЕС геополитически приоритет. Трябва да се окуражават страните членки, които са в НАТО да разположат военно присъствие на места, където атаки срещу интернет инфраструктурата са вероятни. И не на последно място, много е важно да се подобри интернет инфраструктурата в Африка. ЕС може да засили партньорството си с Африканския съюз, за да подобри икономическите отношения между страните членки в Африка, като подсигури, че стабилната интернет инфраструктура  е част от по-широко евро-афро сътрудничетво. Смятам, че създаването на регионална мрежа, която да свърже всички държави, ще подпомогне засилването на интернет търговията и други интернет икономически дейности, което ще е в обща подкрепа за икономическата интеграция на Африка.”


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.