Тази година се навършват 100 години от рождението на първата примадона на Варненската опера - Лиляна Анастасова. Тя беше великолепна певица - със здрав, красив глас и представителна осанка на сцената, впечатляваше с присъствието си. В края на 60-те години я видях в един спектакъл на Варненската опера - „Бал с маски“ от Верди, и останах очарована от нейната Амелия, особено от нейния глас - драматичен сопран със стабилни височини. За щастие, именно цялата опера “Бал с маски“ е записът на Варненската опера с нейно участие, който фонотеката на БНР притежава и който дава представа за качествата на тази великолепна певица.
Лиляна Анастасова е родена на 24 април 1921 г. в Търговище. Израства в музикална среда - баща й, въпреки че е адвокат по професия, е известен в града с красивия си теноров глас и свири на китара. Анастасова завършва Музикалната академия в София, като нейни вокални педагози са Георги Златев-Черкин и Христо Бръмбаров.
През 1947 г. тя се явява на конкурса за солисти на новосъздадената опера във Варна. Нейният директор тогава - прочутият певец Петър Райчев - я харесва много и веднага я назначава на щат в операта. На 15 май 1948 г. дебютира с ролята на Чо-Чо-сан от операта „Мадам Бътрефлай“ на Пучини и веднага се налага като водещ сопран на театъра, благодарение на богатия си по тембър глас, който й позволява да пее както лиричен, така и драматичен репертоар. На варненска сцена тя участва в оперите “Евгений Онегин“ (роля, която й носи престижна държавна награда), “Тоска“, Елвира от „Ернани“, Сантуца от „Селска чест“, Ярославна от „Княз Игор“, Леонора от „Трубадур“ и др. Още от 1958 г. пее и мецосопранови роли - като Еболи от „Дон Карлос“.
Близо 30 години продължава успешната кариера на Лиляна Анастасова на варненска сцена. Често гостува и в Софийската опера, и в спектакли на извънстоличните оперни театри. Изнася концерти, гостува в Корея, Китай и Виентнам. Последните й големи роли са Леонора от „Силата на съдбата“ през 1971 г. и „Норма“ през следващата година, а до оттеглянето си от сцената пее и по-малки роли - в „Юла“, “Сватбата на Фигаро“ и др.
Лиляна Анастасова почина на 25 август 1995 г.
В Златния фонд на БНР е запазен спомен за нея на големия наш композитор Александър Йосифов, който е присъствал на много нейни спектакли - тогава баща му, Йоско Йосифов, е диригент на Варненската опера. Чуйте в звуковия файл.
