„На всеки десетина години археолозите откриват някоя забравена писменост. Но повечето от тях остават просто любопитни артефакти, защото онези, които са изобретили тези писмени системи, не са съумели да открият и надеждни начини за каталогизиране и откриване на данни – пише Ювал Ноа Харари в книгата си „Сапиенс“. Древните писари са се учели не само да четат и пишат, но и да използват каталози, речници, календари и плочици.
Какви хора са били тези древни писари? Със сигурност грамотни във време, в което това далеч не е било норма.
Започваме нашето пътешествие из света на бюрокрацията в Китай, допускайки, че именно сложната разгърната бюрократична система на Поднебесната империя е подсигурила нейното вековно добруване.
Китайската бюрокрация се появява, когато Династия Цин (221-206 г. пр. н. е.) обединява Китай и императорът възлага администрацията на отдадени служители, а не на благородници. Налага се централизирано бюрократично управление, което ще се запази и при следващите династии и ще продължи съществуването си до 1911 г.
Надзъртаме в системата от сложни анонимни изпити, чрез които са се набирали кандидати за пост. В продължение на две хиляди години успехът на литературните изпити е бил единственият достъп до официална кариера в Китай. Издържалите изпита – какъвто и да бил общественият им статус или имотното състояние – получавали официална стипендия, което придавало известна демократичност на режима и донейде допринасяло за обединението на китайското общество.
Литературните занимания играели важна роля в живота на китайците, като сред тях на преден план стояла калиграфията, ценена повече и от живописта – за това разказва д-р Евелина Хайн, преподавателка в Софийския университет по традиционна китайска култура, история на писмеността и калиграфското изкуство в Китай и Източна Азия.
А Цветелина Недялкова, преподавател по практически китайски език и средновековна история на Китай, добавя любопитни щрихи към образа на имперския служител.
В епизода са използвани и откъси от „С гвоздей в черепа“ и „Убийство в Кантон“ на нидерландският ориенталист, китаист, дипломат и писател Робърт ван Хюлик в превод на Мария Груева и Явор Въжаров.
