Eмисия новини
от 09.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Филмът – комерсиален продукт и/или културна ценност

Снимка: Pixabay

Филмът – не някой конкретен, а всеки – винаги може да бъде повод за разговор. Познат, непознат, успешен или не чак толкова, чужд и най-вече български. Защо обаче го гледаме – заради визията му, заради темата и посланията в него, заради това, че просто един приятел ни го е препоръчал или заради очакванията, които имаме към киното въобще? Въпрос, който води до друг такъв, не по-малко важен: как гледаме на един филм – като на комерсиален продукт или като на културна ценност?

Оказва се, че „или“ често, в повечето случаи, даже почти винаги може да бъде „и“. В природата на киното подобно противопоставяне се размива, защото неговата изначална идея е да предаде историята през авторския поглед и тя да достигне до комерсиален успех. Да привлече максимален брой зрители, да ги задържи и да ги ангажира. Неслучайно според артистичния директор на кинофестивала в Кан Тиери Фремо тайната се крие в постигането на златното сечение – създаването на авторско кино за широката публика.

Синергията между стойностна тема, силно изграден сюжет на сценарно и кинематографично ниво – с интерсна фабула и герои с дълбоки философски послания, органичното присъствие на актьорския състав и осъзнатите внушения води до успех. Филмът, който притежава тези качества и държи на печалба, но не цели само нея, прави добро впечатление както у зрителите, така и у критиката.

Проф. д.н. Любомир Халачев смята, че на филма трябва да се гледа като на нещо, което ни забавлява, поучава, възпитава и ни прави по-добри. Зрителите трябва да търсят това в него, а кинаджийте трябва да го създават, съзнавайки тези търсения.

Преподавателят от НАТФИЗ, с дългогодишен опит в българското кино, беше един от участниците в международната конференция на асоциация „Академика 21“, която попита именно това – филмът културна ценност ли е, или е комерсиален продукт. В нея участваха хора, които добре познават българското и световно кино, преподават го, създават го и говорят за него. И стигнаха до извода, че филмът е и двете.

В „Какво се случва“ проф. Халачев и Боряна Матеева, кинокритик, преподавател в НБУ и също участник в конференцията, споделиха своето мнение по темата. Те я разгърнаха в посока на качествата на един филм, мястото на България на световната карта на киното, значението, което имат за авторите филмовите фестивали като този в Кан и следата, която българското кино оставя в тях – пример за това е селектираният в категорията „Особен поглед“ филм на Весела Казакова и Мина Милева „Women do cry“, успехът на родна почва, който постигнаха филмови продукции като „Голата истина за група „Жигули“ и „Порталът“, нуждата от повече комедии, които да притежават социални сондажи и внушения, анимационни филми и детско кино като елементи в българския кинопейзаж, както и необходимостта от промени в Закона за филмовата индустрия.

Най-същественото послание, което те смятат обаче, че е важно да достигне до публиката и хората, които правят кино, обичат го и го гледат, е, че във века на аудиовизията, в който седмото изкуство задава модели, тревожи, вълнува, кара те да мислиш и ти дава колективно изживяване, трябва разговорите за него да се върнат на територията му и да се повдигнат повече въпроси за мисията на киното, обърнато към публиката, а именно – какви филми трябва се правят и какви теми трябва да разискват те.

Чуйте всичко това в звуковия файл.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.