В навечерието на София Прайд Организационният комитет се обърна с призив към институциите и политическите партии. В него се казва: „Организационният комитет остро осъжда серията правонарушения, включително евентуални престъпления, извършени през последните три седмици и насочени срещу ЛГБТИ общността и срещу събития, част от културната програма на прайда.
Това обаче е крайно недостатъчно, за да получи обществото ни еднозначен сигнал, че насилието, заплахите, вандализмът и разпространяването на фалшива информация, целяща всяване на омраза към определена група хора, са не само незаконни, но и човешки неприемливи действия./…/“
В „Мрежата“ разговаряме за всичко това, както и за проекта „Не просто думи“, в рамките на който бе организирано първото обучение на журналисти, които се сблъскват с езика на омразата, с изпълнителния директор на Bilitis Foundation Лилия Драгоева и с журналиста и член на УС на АЕЖ – България Иван Радев.
По време на това обучение екип от журналисти и експерти в областта на правото и психологията представиха пътеводителя за журналисти „Не просто думи“.
Защо проектът „Не просто думи“ е важен?
Лилия Драгоева: „Не просто думи“ е проект, който бяхме замислили отдавна. И сме много щастливи, че го реализирахме в точно този партньорски екип – фондация „ГЛАС“ ОЕБ „Шалом“ и АЕЖ – България. Защо ни е важен? Защото думите като че ли имат все по-голяма тежест, а ЛГБТИ хората и хората от еврейската общност продължават да бъдат обект на най-разнообразни фалшификации, измислици, като сме обвинявани и за какви ли не беди… За нас е важно да работим с журналистите, с медиите и с тези от вас, които транслирате думи и послания, през които ние можем да достигнем до обществото, да казваме истината и да изпращаме позитивни послания.
Има сили, които искат да ни върнат назад като цивилизационно развитие и това е нещо, което ние не трябва да допускаме. Подобни атаки, при това организирани, се случват не само към хората от ЛГБТИ обществото, а и към всички останали общности в България – към ромската общност, към хора с увреждания, към хора с ментални проблеми, към жените, към евреите и мюсюлманите, към арменците, бежанците, към всяка една група, която по някакъв начин не принадлежи към така нареченото „нормализирано мнозинство“. Има един стандарт, който е изкуствен и който е далеч от живия живот, такава е всъщност и употребата на думи, дискриминиращи всички, които не принадлежим към този измислен стандарт. Това е изключително опасно.
Имаме отговорността езикът на омразата да не шества."
Иван Радев: „Ние, журналистите, на първо място, трябва да си дадем сметка какво е „език на омразата“, къде са границите на свободата на изразяване, отвъд кои от тях вече говорим за недопустимо изразяване и второ – да си дадем сметка за собствените ни предварителни възгледи, за собствените ни стереотипи, на онова, което ние си носим като хора и да се научим как да го отделяме от нашето професионално отношение, тъй като, когато сме журналисти, ние трябва да бъдем на първо място професионалисти и да умеем ние самите да не използваме език на омразата, но да умеем да ограничаваме и да посочваме, когато някой от нашите събеседници използва такава враждебна реч и да посочваме на аудиторията, че това е език на омразата и че той няма място в ефира, защото това не е мнение, това не е свобода на изразяване, а това са думи, които накърняват достойнството на други хора и които могат да бъдат опасни за други хора, тъй като езикът на омразата е нещото, с което започват всички ужасяващи престъпления срещу човечеството."
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
