"Как европейците виждат мястото си в света". Това е заглавието на публикуван тази седмица доклад на Европейския съвет за външна политика, основан на социологическо проучване в 12 страни членки на Европейския съюз, включително България.
Интересните данни в доклада и изненадите за нагласите на гражданите са много -например, че в Германия е най-ниско доверието в евроинституциите - главно заради тромавата кампания срещу коронавируса; че доверието към Съединените щати продължава да е ниско, въпреки усилията на президента Байдън да съживи трансатлантическия алианс след Доналд Тръмп; че европейците са за "партньорство по необходимост"вместо за дълбоки съюзнически връзки с Америка, но и с Китай и Русия; че Турция е най-популярна в Европа - като противник.
Павел Зерка от парижкия офис на Европейския съвет за външна политика коментира в предаването "Събота 150":
"Окуражително е, че установихме, че на въпроса как трябва да се промени Европейският съюз след пандемичната криза - мнозинството европейци, също както миналата година, се застъпват за още по-единен подход към глобалните заплахи и предизвикателства. Европейците заемат ясна позиция по отношение на сложната геополитическа ситуация, в която се оказва Съюзът - с нарастващото напрежение между Съединените щати и Китай и Русия.
Това предполага обаче определяне на общ подход в такива ситуации. Едва ли има единодушие?
"С тази цел зададохме въпрос какво трябва да представлява Европейският съюз на международната сцена. И с голяма преднина най-много граждани - една трета от всички - отговориха, че Европа трябва да поеме водеща световна роля в отстояването на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона. Втора в класацията е представата, че Евросъюзът трябва да се превърне в нещо като свръхсила - съгласно визията на Еманюел Макрон. Общо над половината европейци искат съюзът да е силен международен играч".
Дори най-силните такива играчи обаче имат необходимост от съюзници. Какви съюзници предпочитат европейците? И кого смятат за противник?
"Имаше и такъв въпрос - как се възприемат Съединените щати, Китай, Русия, Турция, Индия, Япония. И изненадващо - за нито една от тези страни не преобладава нагласа като към безусловен съюзник или противник. Мнозинството гледа на тях по-скоро като на "партньори по необходимост", с които е по-добре да си сътрудничим. Изключение прави само Турция - водещият отговор за нея е, че е противник".
От предишно ваше паневропейско изследване - преди Джо Байдън да стане президент - изненадващо стана ясно, че повечето европейци биха предпочели Европейският съюз да запази неутралитет при евентуален конфликт между Съединените щати и Русия. Има ли промяна в това отношение?
"Определено! Когато направихме допитване веднага след изборите в Съединените щати миналата есен - голяма част от европейците смятаха, че американската демокрация е в криза и че затова не може да се има доверие на Съединените щати. Сега вече мнението за американците се е подобрило, и то в цяла Европа - не радикално, но все пак. Това, разбира се, не означава, че ние европейците ще забравим толкова лесно избора на Доналд Тръмп за президент.
Но нека ви цитирам малко числа. Всеки пети от участниците в допитването ни - от всичките 12 държави, които то обхваща, казва, че Съединените щати са наши безусловни съюзници. Такъв е процентът и за Обединеното кралство. Това са държавите с най-много гласове за съюзнически статут. В същото време обаче - два пъти повече европейци смятат и двете държави за "партньори по необходимост".
И мисля, че въпреки видимите усилия за възстановяване на трансатлантическата връзка, включително настоящата европейска совалка на Джо Байдън, Европа ще продължи да се стреми да се придържа само към стратегически партньорски отношения, а не към такъв тип съюзничество, което би я вкарало в капана на американско-китайското противопоставяне. Значението на Китай за Европа е напълно различно от това за Америка".
А какво показва допитването за Русия?
"След Турция, Русия е смятана от най-много участници в допитването за враг или противник. Общо над една трета от европейците възприемат Русия като такава. Горе-долу толкова я смятат за съюзник или поне за партньор по необходимост.
Съюзник тя е само за 7 процента от населението. И от тези 7% най-много са българи. Следват унгарци и малък процент от гражданите на страни като Италия и Португалия. Русия води класацията на страните, смятани от българите за техни съюзници - една четвърт от българите са на това мнение. За близо половината пък тя е "партньор по необходимост".
И докато в останалите части на Европа доминиращото възприятие на всички водещи световни сили е като такива партньори, там все пак има разлика между нагласите към Съединените щати, Великобритания и Япония от една страна и към Русия, Китай и Турция, към които отношението е не чак толкова приятелско. Интересното за България е, че почти няма такава разлика. Предпочитанията към Русия се изразяват дори в нагласите към различните ваксини срещу коронавируса.
Всичко това се отразява и върху разбиранията каква външна политика трябва да води Европейският съюз. В Европа като цяло преобладава, и то силно, очакването съюзът да се води от принципи и ценности на международната сцена, включително по отношение на Китай и на Турция например. Но не и в България, където 4 пъти повече граждани се застъпват за прагматизма над върховенството на демокрацията и правата на човека в политиката към Китай и 2 пъти повече към Турция".
Това не значи, че българите са станали евроскептици, надявам се.
"Искам да отбележа, че според данните ни България същевременно е категорично силно проевропейска държава. За 60 процента от българите членството в Европейския съюз е добро за страната. Докато едва 9 на сто смятат, че то е лошо. В този смисъл българското е сред най-проевропейските общества - заедно с португалците, испанците, поляците и датчаните. В сравнение с останалите страни членки, много малко - една трета от българите - са на мнение, че съюзът е в криза.
В същото време две трети, или два пъти повече хора, мислят, че българската политическа система е в криза и по този критерии България е към челото на класацията в Европа - заедно с Италия, Испания и Франция. Аз тълкувам това, че Европейският съюз все още е решение, а не проблем за българите - подобно на поляците и на голяма част от унгарците, които са убедени, че не могат да се оправят без Европа".
Интервюто на Деян Йотов с Павел Зерка в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.
